page contents Книжен Ъгъл: Уродливото дете на Хулио Кортасар
Предоставено от Blogger.

Уродливото дете на Хулио Кортасар

11.1.15


Петко Тодоров

Темата на „62/ Модел за сглобяване”: Психологически вампиризъм

„Моето уродливо, но любимо дете”, рекъл Хулио Кортасар за „62/ Модел за сглобяване” (изд. „Агата-А”, превод Красимир Тасев). И още: „Най-трудната, най-мъчителната ми книга заради техниката”...

Как претовареният от работа преводач преживява остатъка от време? – През преживяване на думи. За него светът е думи, хората са изреченото от тях. Неговите малки и само негови победи са заловените нюанси в поръчката на дебелак от съседната маса в ресторанта и др. такива.

Преводачът е от група на артистични бохеми в Париж, 60-те години. Художници и аржентински писатели, обсебени от „интелектуалната и морална свобода, витаеща в атмосферата на кафенетата”.

„Психологически вампиризъм”, определя темата си Кортасар. Герои, движени, без да го съзнават, от нетехни сили. Светът на онази компания, проточил се от стаите по двойки до общата маса в кафенето.

Той започва с разговор и свършва с разговор. Разговорът в онова време имаше изгубена днес стойност,  културата на кафенето погина неслучайно. Токшоуто и интервюто са продаване на телевизионно време и тираж, онова беше търсене на смисъл, беше търсене...

Откриват паметник на скулптора в провинцията, присъстват всички, на връщане във влака взимат импулсивни решения, които, по правилата на четенето следва да са развръзката. Кортасар е привилегията да не се преразказва фабулата.

Това е Кортасар! Перфектният литературен кондензат. Той е извън правилата и от причините един ден литературната история на ХХ век да се пише без „изми”. Техниката, казва той.

Романът е отчайващ писателски учебник. Разказът сменя през изречение гледната точка – ставащото през очите ту на единия, ту на другия герой – без персонално уточняване. В съвършен ритъм, чието възпроизвеждане може да е единствено имитация на Кортасар.

Но то е само форма, още по-неподражаемото е в света на героите. Търсенето, което се признава като „все едно да хвърляш лопати сянка към тъмнината”. Още по-точен е негов герой: „Значи надеждата, тази курва със зелена рокля?”.