page contents Книжен Ъгъл: По-страшно от Ада - живот в харема на Муамар Кадафи
Предоставено от Blogger.

По-страшно от Ада - живот в харема на Муамар Кадафи

16.2.15

„Ентусиаст“ представя „Хищникът. Жертвите в харема на Кадафи“ от Аник Кожан

Когато през 2011 г. либийският диктатор Муамар Кадафи е заловен и убит, никой не се съмнява в жестокостите, които е извършил. Хиляди са тикнати в затвора, измъчвани или убити по време на 42-годишния режим. Но малцина знаят за отвличанията на стотици, ако не и хиляди млади жени, които трябва да задоволяват сексуалните фантазии на Полковника.
 
Книгата на Кожан разкрива жестоката сексуална поквара, обладала бившия лидер на Либия. Преди да го направи бойно оръжие, Муамар Кадафи използва секса като политическо оръжие.

Полковникът изнасилва момичета, за да задоволи перверзните си желания. Вождът отвлича жени от собствените им сватби, превръщайки ги в свои сексуални робини. Говори се, че насилва дори войници и министри

Историите, които тя описва, показват истинската същност на детронирания диктатор на Либия Муамар Кадафи или както е трябвало да го наричат „Татко Муамар“. Докато Вождът говори за свобода за либийските жени и за равни права между половете от политическата трибуна, той извършва нечовешки злодеяния със своите жертви, превърнати в сексуални робини. Дори след падането на режима на Кадафи жените в Либия продължават да страдат, ругани от семействата си, игнорирани от правителството и международната общност, живеейки тихо в срам. Книгата е обезпокоително напомняне за цената, която плащат хората, които живеят в тоталитарни режими.

Политическите ексцесии на Муамар Кадафи са добре документирани. Неговите сексуални престъпления обаче сега виждат бял свят. Аник Кожан споделя историите на жертвите му и с подробности разкрива жестокостите и зверствата на тиранина. В Либия изнасилванията са табу. Хората, които биха говорили за това са малко. Но Кожан среща 22-годишната Сорая – момиче, което е готово да поеме риска да говори. Сорая изпитва отчаяна нужда да свидетелства срещу мъжа, който по брутален начин издевателства над нея и който никога няма да бъде подведен под отговорност.

Сорая е едва на 15, когато я принуждават да се присъедини към останалите момичета в харема на Кадафи. Избират я да приветства Вожда с букет при посещението му в нейното училище. Кадафи поставя ръка върху главата й, което означава: „Тази я искам!“. На следващия ден Сорая е отведена. При първата им среща Кадафи я получава гола. Сорая е ужасена, но той я сграбчва силно и й казва: „Не се страхувай. Аз съм твоят татко... Но аз съм и твой брат, а и твой любим. Аз ще бъда всичко това за теб. Защото ти ще останеш да живееш тук с мен завинаги”.

Сорая живее 5 години в мазето на огромното му имение до Триполи – Баб ал-Азизия. Кадафи я изнасилва многократно, уринира върху нея, кара я да пуши, да пие алкохол и да смърка кокаин. Сорая е принудена да гледа порно, за да се научи да му служи по-добре в леглото. Понякога други момичета или мъже са изнасилвани пред нея. В хода на разследването си Кожан открива, че Сорая е една от онези жертви, за които либийското общество не иска и да чуе. Срамът и униженията на младата жена се отразяват върху цялата нация.

Въпреки предупрежденията и заплахите, че историята в тази страна не се пише от жени, упоритостта и постоянството на Кожан и куражът на Сорая са възнаградени. Днес книгата „Хищникът“ е преведена на повече от 20 езика, както и на арабски, и се разпространява свободно в Либия. Това само по себе си е малък лъч светлина за бъдещето опазване на женските права в северноафриканската страна.

За Аник Кожан

Аник Кожан е френска журналистка, репортер на в. „Монд“, автор на няколко книги, автор и водещ на предаванията „Дуели“ и „Следи“ в телевизия „Франс 5“.

Родена е на 2 август 1957 г. в Брест. Прекарва детството си в Бретан и завършва право в Университета в Рен, а по-късно завършва и Института по политически науки в Париж.

През 1981 г. постъпва на работа във в. „Монд“, участва в създаването на отдел „Медия комуникации“ и го оглавява от 1986 до 1991 г., когато става репортер на вестника.

Интервюто й с принцеса Даяна (което излиза няколко дни след смъртта й), с актрисата Изабел Аджани, както и с други световноизвестни личности й печелят популярност сред широката публика. Но това, което й носи славата на добър репортер, са разследванията и репортажите й за насилието над жените във военните зони.

Освен за в. „Монд“ тя работи и за няколко телевизионни канала – „Франс ентер“, „Юроп 2“, „ТВ 5 Монд “. Между 2007 и 2013 г. в ефира на „Франс 5“ Аник Кожан води документалната поредица „Следи“, в която представя забележителни портрети на известни французи от сферата на литературата, изкуствата, политиката, науката.

През 2014 г. отново във „Франс“ 5 тя е автор и водещ на предаването „Дуели“, в което се правят телевизионни портрети на две известни личности, които се противопоставят една на друга – „Марлене Дитрих и Грета Гарбо“, „Калас и Тебалди“, „Сталин и Троцки“, „Лагерфелд и Ив Сен-Лоран“ и др.

Автор е на 3 документални филма. През март 2014 г. във в. „Монд“ излиза нейна статия за използването на изнасилването като оръжие за масово унищожение в Сирия. Статията е базирана на разследването й в арабската държава.