page contents Книжен Ъгъл: Фотоконкурс на „Кръгозор“: Необикновеното в обикновените неща в моя град
Предоставено от Blogger.

Фотоконкурс на „Кръгозор“: Необикновеното в обикновените неща в моя град

24.3.15

Вдъхновени от книгата „Музеят на необикновените неща”, ИК „Кръгозор” организират фотоконкурс на тема „Необикновено обикновените неща в моя град”, който ще протече от 23 март до 17 април 2015 г. Авторитетно жури от професионални фотографи (Вихрен Георгиев (People of Sofia), Вера Гоцева (гл. ред. на сп. „ФОТОмания”) и Емануил Трейман) ще оцени участващите фотографии и ще излъчи победителя. Победителят в конкурса ще бъде обявен на официалното откриване на фотографска изложба с двайсетте най-добри творби от конкурса, която ще бъде разположена на партерния етаж на НДК от 28.04. до 12.05.2015 г. Подробен регламент на конкурса може да видите тук.

„Музеят на необикновените неща“ сътворява магия от реалността

Умението на Алис Хофман да сътворява магия от реалността е представено по съвършен начин в най-новата й книга „Музеят на необикновените неща“, която излезе на 23 март 2015 г. В романа фантастичното преминава в делничното, обикновеното крие необикновеното.
Авторката ни връща в началото на ХХ в. в Ню Йорк и разказва история за милосърдието и егоизма, за трагедията и надеждата, за хората и животните и тънката граница между тях. За фотографията като изкуство. За невежеството и предразсъдъците. За дарбата да виждаш отвъд видимото. За мистичното привличане между двама души и за смелостта им да изберат свободата.

Неподозиран източник вдъхновява Хофман за романа й – нейният дядо. Преживяванията му като текстилен работник дават информация за някои от събитията в книгата. След смъртта му негови приятели публикуват книга с есетата му. Хофман успява да я намери едва когато разбира за амбициозен проект на Хемпшир Колидж да дигитализира всяка една книга, написана на идиш – а книгата на дядо й е една от тях.

След като превежда част от нея, Хофман открива, че дядо й драстично променя политическите си възгледи на осемгодишна възраст, когато, докато работел във фабрика, чувал децата на собственика да играят и да се забавляват край близкото езеро. Тази реална случка е в основата на един от най-значимите моменти в романа.„Музеят на необикновените неща“ (Превод Паулина Мичева) е майсторски обрисуван портрет на един град и на хората, които живеят в необикновени времена.

Корали Сарди е дъщерята на импресарио с тайно минало и аура на д-р Франкенщайн, който притежава Музея на необикновените неща – място, в което хора, животни и предмети с необичайна външност привличат любопитната тълпа в Кони Айлънд. Корали е момичето с ципи между пръстите, което може да издържи с часове в леденостудените води на река Хъдсън. Тя се представя за русалка пред посетителите на Музея заедно с другите чудати обитатели – Момичето пеперуда, Човека вълк... Баща й винаги я е държал настрана от хората – тя живее в затворения свята на Музея, но се появяват все повече причини да търси своята свобода навън...

Една нощ в горите край Хъдсън Корали се натъква на странен млад мъж, който снима дърветата на лунна светлина. Мъжът е Еди Коен – руски имигрант, който напуска своята общност и предопределената му работа като шивач и избира фотографията, защото вярва, че само обективът на камерата може да ни покаже истината, когато очите ни подвеждат.

Еди притежава дарбата да открива изчезнали хора и когато случайно става свидетел на прочутия пожар в шивашката фабрика „Трайангъл”, е нает да намери млада жена. Търсейки момичето, съдбата го среща с Корали.

На фона на изграждащия се Ню Йорк, в сърцето на една бурна епоха, двама души ще открият силата и красотата на своите необикновени чувства. Брилянтна книга за жестокост и състрадание и за завладяващата магия на любовта.