page contents Книжен Ъгъл: Що е балканска естетическа ценност
Предоставено от Blogger.

Що е балканска естетическа ценност

26.5.15

Петко Тодоров

Обяснява Раймонд Детрез

„Тези балкански езици имат една обща граматика, но използват различна лексика”, припомня Раймонд Детрез основателя на балканската лингвистика словенския филолог Йерней Копитар. Езиците са албански, български и арумънски. Припомня го в „Не търсят гърци, а ромеи да бъдат” (изд. „Кралица Маб”).

И още: „Лингвистите наричат многото стотици граматически прилики между балканските езици „балканизми”. Балканските езици, които споделят всички или повечето от тези балканизми, се разглеждат като принадлежащи към „балканския езиков съюз”.

Подзаглавието на Детрез е „Православната културна общност в Османската империя. XV-XIX в.”. Идеята му: до XIX век на Балканите се формира единна преднационална общност. Той я нарича „ромейска”.

Детрез е изявен белгийски българист и преводач от български. Тук синтезира резултати от изследванията на историци, лингвисти, литературоведи, изкуствоведи от последните 2 века. И разказва портрета на тази общност – общите институции, територия, произход, език, литература.

Нарича я ромейска протонация. Нейният апогей е във втората половина на XVIII век и нейните белези са в полето на високата култура, сиреч градската; носител – нововъзникващата буржоазия, предимно дребната. Езикът – гръцкият. Българската съпротива срещу него и срещу гъркоманите изригва през XIX век с идеята за национална идентичност.

Любопитното е, че тази общност се възпроизвежда в края на ХХ век на полето на ниската култура – в популярната музика, наричана на български чалга, на румънски manele, на сръбски турбофолк, на албански tallava.

Тя се възприема като „наша музика” от мултиетническа балканска публика: „Тази музика – тъй като лошият вкус също е вид вкус – е красноречив израз на общобалкански естетически ценности”. Детрез подчертава, че те се споделят и от върли националисти.

Нашият белгиец хвърля рунтава и интелигентна ръкавица срещу всякакви разбирачи – народопсихолози, антрополози, политолози, социолози, др. Задават се рисковани ментални упражнения.