page contents Книжен Ъгъл: Митът Виктор Пасков
Предоставено от Blogger.

Митът Виктор Пасков

20.12.15

Петко Тодоров

Събраха думи от него и за него

В „Балада за Виктор Пасков” са събрани вестникарските му антрефилета, те не са неговият жанр. Но в тях има литература. Той знаеше цената на подписа си, те задължително ще влязат в събраните му съчинения.

Тук са още: интервютата му, „Думи за Виктор Пасков”, негови и съвместно с Маргарита Петкова стихотворни закачки, вестникарски некролози за кончината му (изд. „Захарий Стоянов”). Поменна книга. Внушенията и съдържанието са митотворчески.

Кой, ако не той? Всяко време си иска литературните митове, сегашното – особено. Сегашното не точно литературни, а митове въобще, нещо, което да продава телевизионно време и тиражи, нещо, което да продава друго нещо.
Свободна, пазАрена икономика. Идеята на този помен е некомерсиална, проблемът е, че излиза в такава обстановка. Пасков най-става за мит, той самият се стараеше в тази насока.

Интервютата скучнеят. Човек като прочете едно и махва с ръка: Тази гъска е прецакала интервюто. Като ги чете всичките, пъшка: гъсочеството е поголовно. Пасков беше артист и сцената му малееше. Ако някой артист рече, че сцената му стига, той не е артист.

Онези от сцената изричат писани от друг думи, Пасков е писател. Е, и онези пописват, но при него няма първично и вторично. Неговият бял лист беше празна сцена. Тъжно е да гледаш как той слиза от сцена за да влезе във вестник, в услуга на някоя журналистка.

То не е все едно да интервюираш Ахмед Доган и Иван Костов. Ефектът е обратен на прочита на антрефилетата.

Владимир Гаджев е налучкал интонация в раздела „Думи за Пасков”, но той е от стара коза яре. Стихотворните закачки припомнят връхлетялата ни ценностна щуротия – къде е поезията му? В нея е най-категоричен, все я обещават и все я няма.

Да не беше известната му политнекоректност, паметта Паскова щеше да се радва на къде-къде повече митотворчество. Но сме длъжни да признаем и че тя я спасява от идиотската комерсиализация. Какво ли щеше да е, ако той беше правилният автор?... Митът Пасков какъвто го заслужаваме.