Данило Киш с половин век закъснение

Петко Тодоров

За да забележим какво от четенето сме изгубили

„Преди баща ми да замине, Динго цяла нощ не спря да вие, скръбно, с дълбока печал, с ясно съзнание за дълбочината на загубата и с тежко предчувствие за тишината, която щеше да покрие двора ни като пепел”, четем към края на „Градина, пепел” на Данило Киш (изд. „Факел експрес”, превод от сръбски Людмила Миндова). Кръгът се затваря. Не заради изскочилото заглавие, заради бащата.

Романът е от 1965-та, автобиографичен. Киш (1935-1989) е с баща унгарски евреин и майка черногорка, през Втората световна баща му загинал в Освиенцим. Роман за детството и за бащата: „енциклопедист, маг, психолог и т.н.”. Той е анархист, психопат, съчинява „Разписание на автобусния, водния, железопътния и въздушния транспорт”. „Вечерта ние си лягаме, а баща ми пуши в мрака и виждам как около главата му кръжи светулка – бляскавата мушица на неговия гений”.

Романът се чете като поема. И заради образността: „С майка ми преди това слушахме дълго – в тишината – историята, която ни разказваше дъждът”, или „преди сън да превеждам дъжда в стихове”. Но най-вече заради композицията. Цялото детство, а под „цяло” се разбира изживяното.

Изживяното наяве и насън е без граници и защото така идва и заминава, и защото е така предпочитано. И търсено. Бащата ще е изживяван и действително, и като сън – с чудатите си скандальозни присъствия и с мъгливите си отсъствия от семейството. Дори и майката, единственият устойчив ориентир.

Като стана дума за четенето. Днес така не се пише. Не, че някой ще прехвърли през палец страниците и ще забележи пряка реч през 50 от тях. Днес не се пише извън комиксиализацията – всичко подлежи на превеждане в комикс, независимо от жанра. Думичката комерсиализация е банална и безлична, обяснява всичко и нищо.

Та четенето. Четенето на комиксиализми или не е четене, или е друго четене. Дали то има като продукт друго асоциативно мислене и дали го произвежда и като какво, ще го каже някой по-умен... Киш казва: „Всяка книга е еднакво полезна за забравата”.