Кой открадна безценната икона на св. Теодор Стратилат?

„Средновековни загадки“ на Николай Пенчев - българският отговор на световния бестселър „Шeрлок Холмс. Колекция загадки“ (Книгомания) провокира мисленето и въображението с главоблъсканици на фона на нашето Средновековие.

Досущ като героя на Артър Конан Дойл и княжеският писар Климент, когото феновете вече познават от книгите на Николай Пенчев в едноименната поредица „Средновековни загадки“, разплита сложни случаи. Този път, повече от всякога, четенето ще прилича на забавна игра.

Специално внимание заслужава третата част на новия роман загадка, посветена на спасяването на великолепната керамична икона на св. Теодор Стратилат. Нарисувана от талантливия илюстратор Боян Янев, тя прилича като две капки вода на един от най-ценните артефакти в колекцията на Националния археологически музей в София. Но, разбира се, похищението й, описано в „Средновековни загадки“, е измислено.

Иконата в романа се съхранява в манастир – бивша крепост, оградена с триметров ров, в центъра на лабиринт от жилав плет. За да се стигне до св. Теодор Стратилат,  трябва да се премине и през разграфена на квадрати зала, където всяка погрешна стъпка може да задейства скрит механизъм.

Кой все пак успява да елиминира всички защити и да стигне до безценната икона? Ще дадем жокер: отговорът не е Индиана Джоунс…

Загадките и опасностите около истинската икона от Патлейна

Ето и малко факти и главоблъсканици около оригиналната керамична икона на св. Теодор Стратилат – експонат в Националния археологически музей, вдъхновила историята за похищението в третата част на „Старобългарски загадки“.

1. Тя е създадена в работилницата на Патлейнския манастир „Св. Панталеймон“ и 11 века по-късно още се смята за едно от най-високите постижения на преславското керамично производство, културна ценност с национално и световно значение.

2. Иконата е изградена от плочки с размери 12х12 см от пречистена глина с многоцветна глазурна декорация.

3. Открита е през 1909 г. от Юрдан Господинов по време на археологически проучвания на 2 км от югоизточно от вътрешния град на Велики Преслав.

4. При намирането й иконата е силно повредена, има много фрагменти в „насипно“ състояние и откривателят й първи сглобява образа на светеца от 20-ина плочки през 1911 г. Но тя продължава да бъде загадка по няколко направления:

– почти като героите в книгата и учените в реалността опитват да намерят точното място на всички парченца; последното засега добавяне на фрагменти е направено по дигитален път през 2008 г., когато археологът  Георги Майсторски публикува името на светеца с гръцки букви;

– вече е сигурно, че изображението е на св. Теодор, но има двама светци с много сходни характеристики: св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат, почитани като воини и мъченици, а вторият – и като лечител;

– дотук повечето изследователите са склонни да приемат, че на иконата от Патлейна е св. Теодор Стратилат, чиито култ се заражда през IX век.

5. Няма данни истинската икона да е била обект на похищение като двойничката й в книгата на Николай Пенчев. Но и този св. Теодор Стратилат е бил застрашаван нееднократно – заради непрофесионалната реставрация още през 1912 г. и през 70-те години на миналия век, покрай многократните пътувания по изложби извън страната.

6. По препоръка на специалисти, оценили състоянието на иконата като критично, през 2013 г. се взима решение тя да бъде реставрирана и укрепена по всички правила на съвременната наука и в края на 2015 г. процесът е завършен успешно.

7. Заслужава да се отбележи оригиналното решение на проф. Ивана Енева за изработването на керамични плочки със същите размери като оригиналните по технология, подобна на средновековната. Монтирани върху алуминиева основа те повтарят модулния ритъм на оригинала и интегрират запазените фрагменти. При връщането на иконата в експозицията на Националния археологически музей към носещата основа е монтирано и специално стъкло с UV защита.