Философия на бавното хранене

Петко Тодоров

Нашенското производство на храна стене за своя Петрини, но тук играят твърде алчни интереси, пък и интелигенцията ни е провинциално устроена

„Липсата на познания и липсата на разсъждения за причинно-следствените връзки при производството на храна изпраща много от нас да се хранят във вериги за Fast Food, за бързо хранене, без много-много да си задават въпроси”, отбелязва Карло Петрини в „Хубаво, чисто, справедливо. Основи на философията Slow Food” (изд. „Жанет 45”).

Това е мисията на четивото и на основаното от Петрини световно движение за Бавна храна: познание и разсъждения за причинно-следствените връзки. Има какво да се прочете у него и има защо. Движението се роди като реакция на макдоналдизацията на света, но тя бе само поводът. В него членуват хора от над 150 държави - дребни фермери, рибари, занаятчии, готвачи, учени.

То основа свой университет. През година организира световен форум, награждават се – някой, дето спасил местен сорт, погнат от едрото производство и др. такива: „Съвременните системи и механизми за производство на храна са сред главните виновници за днешното състояние на Земята и същевременно са най-потърпевши от него – от този силно повлиян от западната капиталистическа култура начин на мислене”.

В книгата е и част от „Манифест за бъдещето на храната”. „Хубаво в гастрономията е, когато дадено ястие се характеризира с възможно най-голяма естественост”; „За да е качествено, то трябва да е чисто”. „Не може селяните, онези, които произвеждат храната да са социални аутсайдери и цял живот да се мъчат да вържат двата края” – това за справедливото.

Та Бавното хранене отвежда към „удоволствие, знание и качество”. Същността е екологична – хуманизация и грижа за природата. Нарича се и устойчиви отношения. Около нашенското Бавно хранене няма гюрултия. Защото е въпрос на култура и идеология. Фестивалите на шопска салата или сливовица са само панаирджийска изява, няма в тази работа далавера. Както е във възобновяемите източници на енергия.

Нашенското производство на храна стене за своя Петрини, но тук играят твърде алчни интереси, пък и интелигенцията ни е провинциално устроена.