page contents Книжен Ъгъл: Това лято всички курви се влюбиха и платената любов бе по-тъжна от всякога…
Предоставено от Blogger.

Това лято всички курви се влюбиха и платената любов бе по-тъжна от всякога…

25.10.16

Издателство „Ентусиаст“ представя съвместния проект на Любен Дилов-син и Онник Каранфилян

В разгара на есента издателство „Ентусиаст“ и Любен Дилов-син ще ви говорят за лято и по-точно за „Лятото с тъжните курви“. Новият проект на ексцентричния писател е поредната книжна изненада за феновете и почитателите на умните текстове.

„Лятото с тъжните курви“ е албум със 17 истории и миниатюри, които неизменно започват с изречението: „Това лято всички курви се влюбиха и платената любов бе по-тъжна от всякога…“ Разказите и миниатюрите се появяват анонимно през юли и август във фейсбук профила на проекта СМУТ (Само малки умни текстове) и дълго време читателите са  убедени, че са писани от различни автори и инспирирани от творчеството на скандалната американска фотографка Сали Ман.

През септември 2016 г. Онник Каранфилян създава 17 картини с характерната за автора смесена техника от снимки и графики, вдъхновени от разказите. Така се появява албум със състояния в думи и форми, който предизвиква онова трудноопределимо усещане, когато Бог реши да ти бръкне с пръст в пъпа. Гъдел, гадене, смях и тъга. Но защо Бог ще иска да ти бърка в пъпа, питате се? Може би, за да ни напомни самозаблудата, че сме създадени по негов образ и подобие...

Всяка история и миниатюра в албума е самостоятелно произведение, а самият албум се появява на пазара в две изпълнения: стандартно и луксозно лимитирано издание –  номерирано и подписано от авторите, което може да бъде закупено само на промоциите на книгата, или поръчано на страницата на Ентусиаст.
Лятото с тъжните курви се повтаря – 1440, 1696, 2016 година, но конкретните дати нямат значение. Без изрично да е споменат, историите в книгата се преплитат по странен начин с мита за Синята брада и със съдбата на вероятния му прототип – Жил дьо Ре. В крайна сметка всички тела се превръщат на пепел и остават само думите и формите на спомена.
Тайната на синята брада е неписана част от историите, която се разкрива само и единствено в спектаклите-промоции, които Онник Каранфилян и Любен Дилов-син правят с помощта на техни приятели – артисти, музиканти и художници. За целта Любен Дилов-син боядисва брадата си яркосиня и превръща сам себе си в публична манифестация на проекта.

За Любен Дилов-син
Любен Любенов Дилов, по-известен като Любен Дилов-син, е български телевизионен и киносценарист, писател-сатирик, журналист, медиен предприемач и политик. Роден е на 19 ноември 1964 г. в София. Син е на българския писател-фантаст Любен Дилов (1927-2008). Завършва Факултета по журналистика и масови комуникации в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Печатни медии“. Работи като редактор в няколко печатни издания като вестник „Поглед“, списание „Литературна академия“, вестник „АБВ“, вестник „1000 дни“ и др.
От 1990 г. се занимава с телевизия и е двигател и основен идеолог на телевизионните предавания „Ку-ку“, „Каналето“, „Хъшове“, „Шоуто на Слави“. Автор е на сериалите „Седем часа разлика” и „Sex, лъжи и телевизия“. Сценарист е на филма „Ла дона е мобиле“. Четири пъти е бил председател на журито на „България търси талант“.
След 1997 г. Дилов-син навлиза в политическия живот на България. Той е създател и първи говорител на движение „Гергьовден“, а през 2003 г. става и негов председател. От 2004 до 2009 г. е собственик и редактор на вестник „Новинар“.
Член е на Интернет общество „България“ от 1 май 2001 г.
От 2010 до 2014 г. е главен редактор на българското издание на италианското списание „L'Europeo“.
Автор е на книгите: „Неспасяемият език, или детството на идиота“ (1989); „Слави Трифонов: За стърчането“ (2002), „Седнал във въздуха“ (2003), „Хуйку. Български антинародни приказки“ (2008), „Усмихни се България (с илюстрации на Чавдар Николов)“ (2008), „Циганите на Сатурн, бомба в парламента, секс с животни и други предизборни идеи“ (2009), „TILT. Началото“ (2010), „FaceБуки“ (2010), „FaceБуки II“ (2011), „FaceБуки III“ (2013).

За Онник Каранфилян
Роден е на 8 март 1963 г. През 1982 г. завършва Национална художествена гимназия „Цанко Лавренов“ с отличие, като от целия випуск получава пръв дипломата си „отличие с похвала“. Следва графика в Националната художествена академия в класа на проф. Стоян Стоянов-Течи и през 1994 г. защитава магистратура.
Дипломната му работа съчетава за пръв път в историята на българската графика (изобразително изкуство) класическите техники на печат (офорт, суха игла, акватинта, литография, релефен печат) с компютърна графика. Негова е и първата изцяло създадена дигитална графика, отпечатана на ръчна хартия „Magniani“ в изключително лимитирана серия от 20 отпечатъка.
Една от дипломните му работи е селектирана за Триенале на изкуствата в Осака през 1994 г. Онник Каранфилян е единственият селектиран сред 19-те български автора, представен с 81 графики.
Носител на много награди от международните форуми за графика. Основател на Екслибрис биеналето в България.
Oт 1988 г. Онник Каранфилян живее и твори в София.