page contents Книжен Ъгъл: Ан Гарълс кани на „Пътуване в истинската Русия“
Предоставено от Blogger.

Ан Гарълс кани на „Пътуване в истинската Русия“

24.1.17

Ан Гарълс – бивша кореспондентка на Националното обществено радио на САЩ, през последните две десетилетия многократно посещава района на Челябинск – застаряващ военно-индустриален център на хиляда мили източно от Москва, който е дом на руската ядрена програма. Целта й е да опише обществените и политическите сътресения от разпадането на СССР.

По време на посещенията си в тази, някога недостъпна за Запада зона, Гарълс открива народ, за който новите демократични свободи са колкото възхитителни, толкова и травмиращи. Районът преживява жестока икономическа криза в началото на 90-те, а събитията през следващите двадесет години объркват допълнително нещата, като предизвикват нарастваща криза на идентичността и враждебност към чужденците. Град Челябинск става по-богат и по-космополитен, но корупцията и нетолерантността се увеличават.

В „Пътуване в истинската Русия“ (Слънце) Гарълс рисува портрет на сърцето на нацията. Среща ни с пламенни активисти и показни мафиоти. Откриваме изненадващи субкултури, сред които една преизпълнена с живот тайна гей общност и група решителни евангелисти. Ставаме свидетели как лекари и учители се борят с една корумпирана система. Гарълс обяснява защо Владимир Путин се радва на лоялността на толкова руснаци, въпреки че много от тях порицават ежедневните злоупотреби с властта. Нейният разказ за свикналите да мълчат руснаци е важно и увлекателно четиво във време, когато напрежението от Студената война се завръща. Следва откъс в превода на Павел Талев.

Бях отчаяна, че експулсирането ми от Челябинск и намеците, че съм била шпионин, ще сложат край на моите пътувания в продължение на десетилетия в Русия, ала за мое изумление продължих да получавам визи. За още по-голяма изненада и възмездие началникът на Отдела по миграцията Сергей Рязанов покъсно беше арестуван за това, че е вземал подкупи „в големи размери“. В резултат можех да продължа да поддържам връзка с хората, с които се бях запознала в Челябинск, включително с Ирина Корсунова, тридесет и няколко годишна редакторка на списание.
Когато се върнах, се срещнахме в редакцията на суши и пица. Беше в елегантна кафява рокля и модни високи ботуши. Тя е редактор на също толкова лъскаво списание. Субсидирано от местните власти, то се старае да привлича интереса на потенциални инвеститори към Челябинск, представяйки го във фантастична светлина. Ако прелистите страниците, ще добиете впечатлението, че сте в Берлин, а не в един обкръжен и корумпиран руски индустриален град. Обаче една мъничка част от града може да си позволи стила на живот, рекламиран в списанието, а Ирина иска да вижда тук само най-доброто. Убедена е, че Русия е била и може отново да бъде пример за света и че западната критика просто е показателна за желанието тя да бъде видяна пак на колене. Ирина очаква, че въпреки сегашните проблеми Русия с нейните природни ресурси, огромна територия и таланти отново ще бъде страна, с която напълно ще се съобразяват.
Да разговаряте с нея, означава да се сблъсквате с яростна съпротива и с много противоречия, но точно в това е работата. Руснаците се опитват да решат кои са и какво е мястото им в света. Във факта, че приемат много неща от западната култура и същевременно избирателно отхвърлят онова, което не пасва на официалния „руски“ модел, рядко има логика.
От една страна, Ирина е напълно повлияна от западния начин на живот. Майка Ӝ бързо се възползвала от отварянето към Запада, станала преуспяваща бизнесдама и изпратила Ирина в елитно швейцарско девическо училище, подготвящо я за светския живот.
Ирина пътува много. Облича се в европейски дрехи от най-високо качество. Омъжена е за преуспяващ инженер. Тя е типичен представител на солидната средна класа и се радва, че сега синът Ӝ има достъп до редица западни потребителски стоки и технологии, каквито тя никога не е имала като съветско дете.
Въпреки това Ирина таи неприязън, почти равняваща се на открита ненавист към Запада. Тя е горда рускиня, която твърдо вярва, че Русия е дала най-доброто на света, а е получила много малко в замяна.
Убедена е също, че много сфери от японския бизнес и японските технологии се основават на съветскоруски изследвания. Казва, че сега китайският спорт е сред най-добрите в света, защото се основава на съветски спортни методи. Съжалява за разпадането на Съветския съюз и обвинява внесената от Запада корупция, че е разрушила най-добрите неща, характерни за нейната страна. Като нея мислят много хора, с които съм се срещала в Челябинск. На тях им е омръзнало да се самообвиняват. Омръзнало им е да гледат на страната им като на овладяна от мафията клептокрация, въпреки че именно те най-много се оплакват от корупцията. Писнало им е Западът да ги обвинява за греховете им, особено сега, когато самите те вече са по-наясно със западните грехове.
При отсъствието на национална идея руснаците са все по-склонни да обвиняват онези отвън, вместо да се заемат с проблемите си. В миналото руснаците са показвали най-доброто от себе си, когато са били изправени пред вражеско нахлуване: Швеция през осемнадесети век, Наполеон през деветнадесети или Германия през 1941 година. Днес правителството, църквата и контролираните от държавата медии се противопоставят на един по-завоалиран враг – „чуждото влияние“. Тези мощни сили постигнаха значителен успех в засилването на подозренията за американско-западен заговор за подкопаване устоите на по-слабата Русия.
Руснаците са убедени, че полагащото им се място в света се корени в тяхната размирна история на страдания, гордост и противоборства, която Челябинск познава добре. Градът е основан през осемнадесети век като гарнизон, когато царската войска навлиза в неизследвания Изток на континента и се насочва към Сибир и Тихия океан. Царските въоръжени сили експроприират земята на местните башкири и татари – пастири номади, изповядващи исляма. Местният историк Владимир Боже, който старателно е документирал тези събития, ги сравнява с кървавото завладяване на американския Запад.
Повечето руснаци, с които съм се срещала, включително и образованите, никога не бяха чували за експроприацията или отричаха тя да се е случила.
През деветнадесети век Челябинск става търговски център, който свързва разширяващата се Руска империя и Китай. Тук-там из центъра на града все още могат да се видят останки от двуетажните дървени къщи на търговците. Някои от тези натруфени постройки са реставрирани, но повечето се рушат, покривите им хлътват и чакат неизбежното заграбване на земята, върху която са построени. Навремето Руската православна църква бързо последвала предните военни постове и над разрастващия се град се извисил просторен манастирски комплекс с подобните на луковици кубета. От него са останали само фотографии, след като обширният комплекс бил взривен покъсно от Сталиновите лакеи и на негово място е било оставено празно пространство, използвано за паради, на което все още стърчи голяма статуя на Ленин.
Това е една история на разцвет и разруха. В края на деветнадесети век оттук минава железопътната линия към Сибир. Населението бързо нараства от 7500 на 75 000 души. Еврейски търговци, въпреки че, макар и неофициално, им е забранено да живеят извън някои определени области на Русия, пристигат тук заради увеличилите се възможности за бизнес. Били са нужни и до голяма степен са били толерирани. През 1905 година в града е построена синагога. Обаче не след дълго революцията нахлува и тук.
Революцията от 1917 година и последвалата я Гражданска война слагат спирачка на развитието.
Новата съветска власт на няколко пъти конфискува реколтата от жито на региона и настъпва масов глад. Според преценката на историка Владимир Боже по това време в Челябинския регион са умрели десетки хиляди хора и местното население рязко намалява.
Репресиите срещу религията са били много по-жестоки, отколкото на много други места. Макар че според съветските закони всяко вероизповедание трябва да има място за богослужение за религиозната общност, Челябинск остава само с една православна църква.
Джамиите, синагогата и всички останали църкви са затворени. Местното съветско ръководство с гордост обявява, че това ще бъде „безбожен“ град.
После Москва решава регионът да стане индустриален център заради местните мини и минерални богатства, но там не е останала работна сила. В началото на 30-те години трябва да бъдат намерени работници и специалисти за реализиране на плановете на Москва да разшири и да построи металургични и химически заводи, както и огромен нов завод за производство на трактори и танкове – централното направление на първия петилетен план на Сталин. Тук са докарани под стража много политически затворници. Другите са така наречените кулаци, богати селяни, лишени от малките им имоти, хвърлени в затвора или изпратени на заточение.
Когато през 1941 година избухва войната с Германия, тук са изпратени да работят още затворници, този път съветски граждани от германски произход, живели в страната от поколения, но считани за потенциални шпиони. Историкът Елена Турова на базата на архиви, станали най-после обществено достояние в началото на 90-те години, документално удостоверява, че в Челябинск са били изпратени 38 000 съветски германци: „Докарали са ги посред зима и са ги оставили сред откритото поле, където започнали да копаят землянки, в които да се подслонят, и в същото време да строят металургичния завод“.
Тя си спомня, че попаднала на картона на младо момче, застреляно, защото не успяло да изпълни дневната си „норма“. Поради наказанията, студа, глада и болестите смъртността е била висока. „Когато умирали, просто били докарвани други заточеници, които първоначално били изпращани в Сибир и Казахстан. Отначало това били мъже, но после имало и юноши, а след това и жени, които е трябвало да изоставят децата си на грижите на бог знае кого.“ Москва и местните власти не отпускат средства за прецизната и старателно събирана документация на Турова. Парите идват от Германия през 90-те по-свободни и първите години на ХХI век. Турова прехвърля информацията от пожълтелите, подробни архиви от Сталиново време, в компютърна база данни. Докато работи, тя често се чувства физически зле. Измъчват я противоречиви чувства: ужас от бруталността на правителството и същевременно гордост от способността на съотечествениците да създадат оръжейна индустрия и да отблъснат Хитлер. Докато се рови из отворените архиви, открива как нейният дядо е бил разстрелян през 1931 година. Според документите някой го чул да пее мръсна песен, считана за антисъветска. Бил отведен някъде и повече не чули нищо за него.
Майката на Турова никога не говорела за него, за да не навреди на семейството с „предателството“ му.

Ан Гарълс е бивша чуждестранна кореспондентка на Националното обществено радио на САЩ и авторка на книгата „Гола в Багдад“. По време на забележителната си кариера тя получава престижни високи награди, включително наградата „Кураж в журналистиката“ от Международната женска медийна фондация и наградата „Джордж Полк“ за радиожурналистика.