page contents Книжен Ъгъл: Александър Чобанов: Празникът на влюбените трябва да се празнува всеки ден
Предоставено от Blogger.

Александър Чобанов: Празникът на влюбените трябва да се празнува всеки ден

7.2.17

Александър Чобанов и Ана Пападополу. Сн. Хермес
Александър Чобанов е един от най-интересните съвременни млади автори. Само на 38 години, той има издадени 5 книги, носител е на големи литературни награди, а в професионален план се развива успешно като сценарист. През 2008 г. издава сборника с разкази „Колекция 18“, който печели голямата награда „Южна пролет“ за дебют на годината. През 2011 г. излиза втората му книга – „Летен следобед“, последвана от романа „Хлапета“ (2013 г.) и сборника с разкази „Квантова градина“ (2015 г.). За „Квантова градина“ през 2016 г. авторът е отличен с награда „Светлоструй“. Освен писател, Александър Чобанов е и съсценарист на телевизионните сериали „Под прикритие“, „Четвърта власт“, „Дървото на живота“ и др. Има дете от актрисата Ана Пападопулу, за която споделя, че е голямата му опора и вдъхновение.

Новата книга на Александър Чобанов – „Неотминало“ ни потапя във вълнуващите истории на две любовни двойки с интригуващ сюжет, завладяващи персонажи и неочаквани обрати. Габриел и Сара се срещат в края на осемдесетте, когато пада Берлинската стена. Пречките пред тяхната любов са много, въпреки всичко те не се отказват един от друг. Ема и Филип са на обратния полюс. Тяхната първа среща е през новото хилядолетие. Те имат всичко – свобода, комуникации, възможности, но не могат да ги оценят. Какво е общото между четиримата? Ще се съберат ли Габриел и Сара? Ще запазят ли връзката си Ема и Филип? Отговорите на тези въпроси са скрити в тяхното „Неотминало“.

„Неотминало“ е заглавието на новия ти роман. Звучи много оригинално. Как ти хрумна?

При мен изборът на заглавие винаги е труден. Минавам през десетки варианти. Веднъж, когато споделих това с писателя Недялко Славов, той ми каза: „Заглавието е вътре в текста, трябва само да го намериш“.
Така и стана. Един от персонажите в книгата е дете, което повтаря думите, които чува от възрастните, и понякога се заиграва с тях. Плод на подобна игра с думи е и „Неотминало“. Важно е да се каже обаче, че това не е търсена оригиналност. Заглавието по някакъв начин съдържа една от важните теми, с които се занимава романът.

На корицата на книгата има голямо сърце. Визията създава усещане за любовен роман. Зачитайки се обаче, читателят разбира, че под повърхността има още много пластове. Къде ще ни заведат те?

Любовта е предпоставката, която задвижва персонажите и драматургията в романа. Любовта в различните й аспекти – родители–деца, мъж–жена. Мисля, че въпросът ти за другите пластове и „Къде ще ни заведат те?“, е много точен. Не бих искал обаче да отговарям на него, защото ще отнема на читателя удоволствието от търсенето. Ще кажа само, че всяка история в книгата е пътуване – от една страна, физическо, но винаги и психологическо. Героите ми имат ясно очертани пътеки, по които се движат, а точките, в които се пресичат пътищата им, са ключови за романа.


Персонажите в „Неотминало“, както и в предишните ти книги, са изключително интересни, непредвидими и завладяващи. Трудно ли изгради образите им?

Изграждането на образите в романа е много важно. Мисля, че читателят може да прости слабости в сюжета, недостоверна история или неподходяща тема, но не би отделил време на герой, който по някакъв начин не го провокира и не му е интересен. В този ред на мисли изграждането на персонажа винаги е предизвикателство за мен. Не бих казал, че ми е било трудно, по-скоро ми беше интересно. Надявам се да е така и за читателя.

Прави впечатление, че голяма част от героите ти четат много, а книгите понякога играят съдбоносна роля в живота им. Това случаен или търсен ефект е?

Да, това е абсолютно търсен ефект. В моя живот книгите изиграха ключова роля, дори съдбоносна. Като ученик бях доста проблемен тийнейджър. Като към това прибавим и рухналия тоталитарен режим, и абсолютната безтегловност, в която изпадна обществото ни, моето поколение можеше да се окаже на грешния коловоз. Историята е дълга, но може спокойно да се каже, че тогава в живота ми се появиха книгите и много ми помогнаха.

Кои са твоите любими книги?

Много са, но мога да спомена тези, които препрочитам най-често. Това са: „Портрет на художника като млад“ и „Дъблинчани“ на Джеймс Джойс, „Дон Кихот“, „Непосилната лекота на битието“ на Кундера, каквото и да е от Шекспир и така нататък, и така нататък.

Ти си съсценарист на едни от най-гледаните сериали. Кое се пише по-лесно – сценарий или роман?

На този въпрос ще отговоря, че много големи писатели са се проваляли като сценаристи и много големи сценаристи са се проваляли като романисти. От друга страна, от голямо значение е дали си сценарист на телевизионен сериал, или на пълнометражен филм. Работата по сценариите за телевизионни сериали е екипна и много се различава от писането на художествена литература. Но в никакъв случай не мога да твърдя, че едното или другото е по-лесно, дори бих казал, че са еднакво трудни.

Не е тайна, че жената до теб е една от най-красивите и обичани български актриси – Ана Пападопулу. Тя ли е твоето вдъхновение?

Голям късметлия съм с такава жена до себе си. Когато се запознахме с Ана, аз имах само една издадена книга. Тя беше сред първите хора, които повярваха в мен, и винаги ме е подкрепяла – от прохождането ми като писател до днес. В този ред на мисли смятам, че тя е и много повече от вдъхновение.

Върху какво работиш в момента?

За съжаление това, върху което работя, е конфиденциално и не мога да дам каквато и да е информация. Но ако проектите ми се реализират, зрителите ще разберат.

Като успял човек, какво би посъветвал младите хора в България?

Не трябва да спират да търсят истината. Да са жадни да я научат и да не се доверяват на „алтернативните истини“, които им пробутват. Както и да не забравят, че освен дигитални носители на информация, има и аналогови, които са по-добрите и винаги ще си останат такива.

Празнуваш ли Свети Валентин?

Имам малко по-различно схващане за празнуване на каквото и да било. Празниците са част от това кои сме – дали сме християни, или будисти, дали сме българи, или колумбийци. И затова си мисля, че има нещо сбъркано около новопоявилите се празници.
Ако питате мен, празникът на влюбените трябва да се празнува всеки ден, защото благодарение на любовта сме на този свят и благодарение на нея ще оцелеем.

Интервюто е предоставено от ИК „Хермес“