page contents Книжен Ъгъл: Михаил Виденов: Езикът на простака е просташки
Предоставено от Blogger.

Михаил Виденов: Езикът на простака е просташки

8.5.17

Петко Тодоров

Той предлага социолингвистични решения за бъдещето на България

„След 2-3 десетилетия България ще се изправи пред огромна ромска маса, която по численост ще е равна или дори по-голяма от българската. Това ще е армия от неграмотни хора, негодни да създават национален продукт” предупреждава Михаил Виденов в „Из моя езиковедски бележник” (изд. „Захарий Стоянов”).

Що за социолингвистична грижа? Ето що. Нашенската тенденция е децата на етническите малцинства да тръгват на училище без да знаят български. Не защото циганите са цигани, а защото „се прекъсва нишката на билингвалната традиция”. И след 2-3 седмици са готови да напуснат училище, независимо от задължителностите.

Няма как да стане. Решението: 5-6-годишните монолингви да се обхванат от предучилищна подготовка на български. Всички останали добри намерения около „интегрирането” са си добри, но без това са нищо.

Скъпо мероприятие, предупреждава още социолинвистът Виденов – социолингвистите трябва да изготвят методика и помагала, да се подготвят преподаватели и пр., но отказът е многократно по-солен, показала го е световната практика...

Изгубихме навика да чуваме ерудицията – едно, че не е медийна, другото ще премълчим, а най-вероятно двете вървят неотделими. Остана едната книга. Виденовата се занимава с доста езиковедски проблеми, досещаме се и без нея за тях.

Ерудитът ще припомни, че думи като „вестник” и „часовник” дължим на Иван Богоров, ще разясни завладяващия ни европейски „глобиш” – 1000 глобализирани лексикални единици английски...

„Езиковата чалга заля България” – знаем го, но е нужно Виденов да обясни „стилистичната революция” след 1989 г. „Езикът на простака е просташки” – също, но не е толкова просто.

Бива да се прочетат аргументите му за отмяна на Балановото правило – измисленото през 1945 г. от Александър Балан задължително членуване – пълния и кратък член. Няма го масмедийното безапелационно и всезнайковско дърдорене, Виденов не промива мозъци, цели размисъл и го постига. Това не е телевизия, ще се повторим: това е книгата.