page contents Книжен ъгъл: Накратко от Петко: Голямата мечта на Алесандро Барико
Предоставено от Blogger.

Накратко от Петко: Голямата мечта на Алесандро Барико

13.10.09


Петко Тодоров

Новият му роман е най-близо до шедьовъра „Коприна”

„Тази история” на Алесандро Барико е сякаш най-близка до шедьовъра му „Коприна” (Унискорп). Тя почва през 1903 и свършва след 60 години. Почва с автомобилния пробег „Париж-Мадрид” и свършва със смъртта на героите. Повече от логично. Тя е за пътя на героите. Той не е подчинен на разумната логика. Неговата логика е пътят на мечтата. Главният герой мечтае да построи много специална автомобилна писта и успява. Тя е най-голямата мечта в романа и тя навързва около себе си сюжета. Тя няма, пистата, никакъв практичен смисъл. Тя е в едно неизвестно и затънтено място. Единственият смисъл е някога една жена да я открие след години търсене и да направи по нея няколко обиколки. Тя, жената, успява след кончината на героя. Точка.
„Историята е оптична измама”, отбелязва дамата. Поетизмът на Барико е в нелогичните мотиви на героите му, в тяхната логика, недоловима във всекидневието, която успява да ги извиси над него. С което неговият почерк напомня почерка на Фелини, обаче кинаджията работи с изображения, които по правило неизбежно водят до намек за гротеска. А словото не е подчинено на изображението, то го внушава, словото не е подчинено на нищо, освен на дарбата. При Барико е балада. Може да е до чисто италианската дарба да се разказва екзалтирано, кой знае?

Но идват епизодите в „Тази история” за войната, Първата световна и сянката на Фелини отива на кино. Защото – препрочети горното. Тук изригва свободата на словесния разказвач и Барико изстисква от нея невъзможното. Той е с музикално образование и обикновено се натяква неговата словесна музикалност. Той не я натяква. Може да се каже и така: той оркестрира. Извежда в преден план един или друг инструмент за да разиграе мотивите от различни гледни точки и успява да спре литературната игра току до линията на маниерността. Може би точно тук е неговата виртуозност. Той я осъзнава, държи я в ръцете си, пъчи се с нея. „Тази история” почва и тече сякаш шедьовърът му „Коприна” никога не е свършвал, по-дебел роман е от него и за добро.

Петко Тодоров е дългогодишен автор на страницата за книги на в. "Сега" и постоянен наблюдател на предаването "Книги завинаги" (Радио "Алма Матер Класик ФМ", 88ФМ, вторник, 17 часа). И приятел и чест гост на книжарница "Книжен Ъгъл". Очаквайте редовно неговите кратки рецензии за новопостъпили книги.