page contents Книжен ъгъл: Избрано от седмицата: Кои са световните злодеи?
Предоставено от Blogger.

Избрано от седмицата: Кои са световните злодеи?

27.11.09

Петко Тодоров


„Изборът ми беше случаен и много гъвкав – с лекота бих могъл да добавя, да махна или да заменя всяко едно от тези имена с някое друго”, пояснява Симон Себаг Монтефиоре работата си върху енциклопедията „Злодеите” (изд. „Кръгозор”). Това са очерци за 101 личности – от Йезавел и Навуходоносор до Пабло Ескобар и Осама бин Ладен. И авторът продължава: „Това му е забавното на правенето на списъци...”
Политически коректна е най-сигурното качество на четивото. Заради което избива напъването в разказа примерно за двойката Чаушеску или за Панчо Виля. Ал Капоне е безспорен с изпозастреляните 10-тина гангстери, или пък лудият Чарлз Менсън, но къде са лейтенантите, които изтребваха като хлебарки цели села във Виетнамската война?
Различна от злодейство ли е Хирошима? Да попитаме японците. А изданието е превъзходно: илюстрации, цитати, оформление – мечта.


Стопански елит? Няма такова нещо


„За видим елит не може да става дума”, заключават Мартин Иванов и Георги Ганев в „Бизнес елитите на България 1912-1947, 1989-2005” (изд. „Изток-Запад”). То е по повод на елита във втория нашенски капитализъм. В първия до 1947 всичко си е наред, даже прекалено.
Въпросът е за интерлокинга, но хайде, да не изнасяме лекции. Професионални изследователи – историк и икономист проучват стопанските мрежи през двата периода и правят важни изводи. Такива мрежи не се забелязват след 1989. Те обобщават: „Този резултат пряко противоречи на често срещани твърдения, че българският преход е доминиран от някакъв оформил се в късния социализъм стопански елит – такъв просто не може да бъде открит в наличните данни”. И за повече убедителност са заделили четири пети от страниците за приложения с „наличните данни”. По-любопитните от тях са от първия наш капитализъм.

Принцът на приливите най-сетне с нов роман


„На юг от Брод Стрийт” на Пат Конрой не е за читатели, които казват „Писна ми от американски романи, в които всички герои са шампиони по остроумие”.  Конрой, който се прочу с „Принцът на приливите” можеше поне лекичко да нюансира словесните маниери на тези хора от едните събития и другите, защото между тях има 20 години. Срещаме ги като тийнейджъри през 1969 и после почти зряли през 1989.
Романът е за група верни приятели с тежки съдби – 7-8 мъже и жени (изд. „Обсидиан”). Жертва са на педофилия, СПИН, расизъм и всякакви психотравми, придобити от прословутата святост на американското семейство. Но са читави люде – като обществена изява. Многото им натрупано остава за тяхна сметка и за взаимно товарене с проблеми. Поносима версия, нали всички сме жертви. Преводачката Иглика Василева е направила и невъзможното за да сервира романа свръхчетивен.