Цветан Тодоров очерта границите на Европа

Петко Тодоров

Той противопоставя цивилизационния диалог срещу „сблъсъка на цивилизациите”

Идеята на Цветан Тодоров в „Страхът от варварите” може да се сведе до следните му изречения: „Западните страни имат пълното право да се защитават от всякаква агресия и всякакви набези срещу ценностите, върху които са избрали да основат своите демократични режими. Те обаче имат интерес да не бъдат въвлечени в непропорционална, прекомерна и крайна реакция, защото тя би предизвикала резултати, противоположни на очакваните.

Страхът се превръща в опасност за онези, които го изпитват. Нещо повече, той е основното оправдание за поведения, често квалифицирани като „безчовечни”... Страхът от варварите е душевната нагласа, която рискува да ни превърне във варвари”. Политиката на война с тероризма, пише той „води до двоен провал: тя прави противника по-силен, а нас самите – по-слаби”.

И за да докаже идеята си, той написа цяла книга (изд. „Изток-Запад”). Избрал си е и противник: Самюъл Хънтингтън. Ставащото в света не е „сблъсък на цивилизациите”, опонира Тодоров, деленето на хората по религиозно-културен признак не върши работа: „Не бива да прикриваме политическите и социалните конфликти като религиозни войни или сблъсък на цивилизациите”. Изважда аргументите си от историята на Запада и днешните събития. С което е по-силен от Хънтингтън. По-силен интелектуално.

Той не е първият, който противопоставя „цивилизационния диалог” на „сблъсъка на цивилизациите”, защото в последна сметка това е предложението му. Но нашият мъдрец в Париж е особено силен с доказателствата си.

Тодоров ще бъде прочетен може би от съветниците на европейските вождове и ще бъде подминат от съветниците на Обама. Има типове политика, за които прекалено интелектуалните аргументи не са здравословни. 500-те уволнени от БАН ще решат ли проблемите на нашия министър председател? И кои по-точно проблеми? Между другото, Тодоров разсъждава и за границите на Европейския съюз: Турция е по-добра граница, отколкото биха били Иран, Ирак и Сирия, Украйна и Беларус по-приемливи, отколкото Русия. Това – откъм интересите на Запада.

Виж откъс от книгата