page contents Книжен ъгъл: Фердинанд по розова нощница или как се става монарх
Предоставено от Blogger.

Фердинанд по розова нощница или как се става монарх

14.12.09



Петко Тодоров

„Е, сега поне ще знам къде е”, отронила кралица Александра като видяла в ковчега Едуард VІІ, 1910 г., и „В Албания всичко е спокойно. Аз станах крал. Зог” са репликите, които, дори само те двете обясняват мотива на Джеръми Паксман за написване на „За крале и кралици” (изд. „Еднорог”, превод Боряна Джанабетска). В първия случай виновник е английският крал, прочут с женските си забежки. Във втория – самообявилият се за крал на Албания през 1928-ма Ахмед Зогу, който до този момент играел и кореспондент на „Таймс”. Та цитираният телеграфен отговор е на запитване на редакцията защо изведнъж замлъкнал.
„Да открия по какъв начин една толкова стара институция оцелява в съвременна страна”, е задачата на прочутия журналист. Авторът на „Англичаните” и „Политическото животно” e точно какъвто го очакваме: дързък на половин идея над допустимото и преди всичко забавен.

Защо оцелява все още монархията? Защото така иска населението. „Струва ми се, че ние сме нещо като сапунен сериал”, отговорил принц Чарлс на съкровения му въпрос, с което ликвидира всякакви размисли. Паксман е изрисувал най-забавния портрет на монархията през 20-21 век и е успял да опази мастилото си от пожълтяване. „Той носи гривни и пудри лицето си. Спи с розови нощници от тънка коприна, поръбени с валансиенска дантела. Физиката му е толкова деликатна, а нервите – толкова чувствителни, че ползва услугите на дамски лекари”. Думи на съпругата на британския посланик в София за Фердинанд. Който се явява последен образец за сбъркана сексуалност в европейския бранш.

Изваден от контекста на повествованието, цитатът стои смехотворно, но Паксман го ползва като аргумент за една от основните си тези. Монархическите смешки задължително подлежат на по-различен прочит, в което е разликата между четивото на Паксман и жълтия вестник.