Избрано от седмицата: Този Гришам си е Гришам отвсякъде

Петко Тодоров

Джон Гришам написа 7 разказа след 21 романа, те са в сборника „Окръг Форд” (изд. Обсидиан). Разказ с такова заглавие няма, в измисления окръг Форд стават историите, авторът изповядва: „Едно парченце от Юга, което много напомня мястото, където съм живял”. В първия разказ трима младежи тръгват с кола от градче към Мемфис да дадат кръв за пострадалия си съученик. Но стигат до стриптийзбар, до полицията, че и до по-лошо място. Любителят на Гришам може и да е озадачен, а любителят на не толкова комерсиалното четиво може да погледне с по-друго око на бестселъровия шампион.

Обаче! Съпругата на някакъв средняк го напуска, щото й омръзнал и каца в леглото и канцеларията на собственик на казино. И нашият човек сяда в казиното, печели вечер след вечер и ликвидира казиното. И си я връща. Според актуалния медиен жаргон: Този Гришам си е Гришам отвсякъде.

Откриваме Уила Катър

Българското откриване на Уила Катър е „Моят смъртен враг”: с едноименния кратък роман и пет разказа (изд. Сиела). Писателката (1873-1947) е трудничко намираема из популярните справочници и енциклопедии, а тя минава за автор, оказал силно въздействие върху американската белетристика на 20 век.
Най-удивителното е, че ако се приспаднат файтоните, обсъждането на Сара Бернар и прочее реалии на американското битие от около 1900 година, няма да остане сериозна ретроследа. Дали Катър е изпреварила един цял век, или си въобразяваме, че сме нещо кой-знае колко различно? Или все пак това е майсторлъкът й? Защото нейното внимание е в човеците, а не в стореното от тях. Минимизирано действие с акценти върху същността на отделния миг – наситен със значимост, кондензирал в себе си максимално лична история, с характерната американска тежест на добродетелите.

Имало ли е Детски кръстоносен поход?

„Детският кръстоносен поход” – има такъв, Гари Диксън се е нагърбил да го извади от историята и преди всичко от историческото митотворчество – в книгата си (изд. Рива). Провел се е през 1212 година от френски и германски предимно млади селяни. Тогавашните хронисти го отбелязват скъпернически, народната памет – щедро. Стивън Рънсимън му отделя 6 страници в трите тома „История на кръстоносните походи”, от него се вдъхновяват Гюстав Доре, Бертолт Брехт, Бенджамин Бритън, Йежи Анджийевски, Кърт Вонегът.
Оксфордският професор проследява подбудите и раждането на Детския кръстоносен поход, водачите, движението му, залеза му. Феноменално демократично явление. Любопитно и многозначещо само по себе си, но авторът разнищва на негов гръб и механизмите на историческото митотворчество – отчайващо работоспособно до днес обезпечаване на обществени потребности.