page contents Книжен ъгъл: Семейната сага на Орхан Памук
Предоставено от Blogger.

Семейната сага на Орхан Памук

14.2.10


Петко Тодоров

Той протяга ръка с този ранен роман към Нобеловата награда

„Джевдет бей и неговите синове” на Орхан Памук е триумф на диалога. Поне в 8/10 от тези 700 страници се разговаря, просто се разговаря и то най-често на софра. Хапва се, пийва се и се точат лакърдии. Лакърдиите са от три периода. Почва се през 1905-та, после се скача в годините 1937-39 и накрая – в 1970. Разговаря се предимно в Истанбул, в богаташки къщи. Прислугата носи напитки и блюда, едни вкусни работи.

Памук плаща данък на ориентализма? – Не. Памук е верен на живота. Ефектът на неговите диалози е в неусещането на писателската ръка. Какво е това ли? – Онова, което го няма в 9/10 от българската белетристика.

Романът е ранна творба, от началото на 70-те. Трябва да се чете като семейна сага (изд. „Еднорог”). Джевдет бей е основател на търговска фамилия. Той почва занаята в началото на ХХ век, когато търговията в Истанбул се върти от християни и евреи. Почва с препродаване на дърва. После над магазина му се появява табела: „Джевдет бей и синове”. Той още няма деца, но знае, че ще има синове и те ще продължат занаята. Джевдет бей знае точно всичко. И най-вече „какво означават парите и семейството”.

Романът е и за поевропейчването на Турция. Младите се изучават в Европа и се връщат в родината с идеи за обновление. Но Турция си е Турция и поевропейчените турци попадат в нещо като конфликт със себе си. По неизбежност тук има доста политика. Българският министър-председател Кьосеиванов се появява на прием.

Турски политик за българите: „Представете си, царят им е англофил, правителството е прогерманско, царицата е привърженик на италианците, а българският народ е приятел на руснаците”. Върло любопитна интерпретация на българската история. Но това е само детайл. Памук е майстор на детайла още тук. Романът е триумф на диалога и на детайла. Памук ни съобщава с него, че след 30 години ще получи Нобеловата награда за литература.

Тази сага на Памук може да се съпостави със семейните истории от актуалните турски сериали по нашенските телевизии. Може да се получи вестникарски ефектно, но всякак ще е профанация.