Преоткриваме Вирджиния Улф

Петко Тодоров


Едва ли могат да се комплектоват 2 по-различни романа на Вирджиния Улф от „Вълните” и „Годините”, те излизат заедно за първи път на български (изд. „Унискорп”). Не е нагласено. Първият се сочи за постижение в модернизма, в него главното са диалози и монолози на седмина. Вторият е по-традиционен, минава за реалистичен – панорама на английското общество с безброй герои.


Иглика Василева изживя 5 минути слава с превода на „Одисей” на Джойс, с тези романи и това няма да получи. Да се превежда днес на български висока литература и то която няма нашенски аналог може само по една причина – любов към работата. Улф го казва: „Отговор няма и погледнато честно, животът ни задава въпрос след въпрос и ние трябва да ги оставим, след като разказът е свършил, да отекват неспирно в едно безнадеждно питане, което ни изпълва с дълбоко, накрая дори с гневно отчаяние”.