Футуролозите се размърдват

Петко Тодоров

На преден план са вече проблемите, а не сензациите

„Космическият туризъм е изправен пред недостиг на квалифицирани кадри” – това е заглавие от 2050, според Джеймс Кантън в „Дълбините на бъдещето”. За книгата си той гарантира, че „се базира върху широкообхватен стратегически прогностичен проект, осъществен от Института за глобално бъдеще и предназначен за различни компании от списъка „Форчън 1000” в глобален мащаб и за правителствени агенции” (изд. Изток-Запад). Човекът е директор на този институт, САЩ.

Цитираното заглавие фокусира доста от съдържанието и идеите на четивото. Кантън се опитва да надникне в следващите 5, 10, 20, 30 години чрез „10-те тенденции, които ще определят бъдещето на света”. Те са развитието на: енергетиката, климата, икономиката, науката, медицината и т.н. Полезното на работата му е, че извежда на преден план проблемите, а не сензациите. Продължителност на живота над 100 години ще е нещо обичайно, но ще си го позволят само богатите. Опасна тендеция е разминаването между скоростта на напредъка на технологиите и скоростта на възпроизвеждането на квалифицирани кадри и прочее.

От друго любопитство е „Светът без нас” на Алан Уайзман (изд. „Сиела”). Нейната тема: „Как ще отговори природата, ако изведнъж се окаже облекчена от безмилостната тежест, която стоварваме отгоре й”. Сиреч, ако човекът изведнъж изчезне от земята. Какво ще стане с градовете, инфраструктурата, земеделските площи, предметите на изкуството, животинските и растителните видове... Нетрадиционна, рядко вдъхновена, свръхизобретателна, откривателска, иронична антифутурология.

Събитията от края на 80-те стъписаха футуролозите. Те ги изпревариха. Събитията изпревариха въображението, нека си припомним как се прие за знамение мизерната идея за „края на историята”. Ето че въображението си стъпи на крака и хукна пред събитията. Но онази криза, ако не друго, поне научи читателя на футурология да разгръща такива книги с едно наум. И талантливите като Уайзман футуролози да предупреждават: „Истината е, че не знаем”.