Как се пише за мафията

Петко Тодоров

Четем статиите на Роберто Савиано

Роберто Савиано обяснява за „Красотата и адът”: „Писах в десетина различни къщи. В никоя не останах повече от няколко месеца”. Той се прочу с документалния си роман „Гомор” за неаполитанската мафия, заради него Камората го осъди на смърт и живее под прикритие. Новата книга на италианския журналист е сборник с публикации от пресата (изд. Ера). Освен в десетината квартири той я писал в безброй хотели, но най-често из казармите на карабинерите.

Такъв е животът на Савиано. Придвижва се в блиндирана кола и с охрана. Основната му тема си остава мафията. Тя присъства в статиите му, независимо дали те са за боксьорите от родния му край, кончината на легендарната певица Мириам Макеба, или срещата му със Салман Рушди. „Може да изглежда парадоксално, но ако бях написал или изследване, или роман, а не нещо по средата, със сигурност мафията щеше да ме пренебрегне, нямаше да се занимава с отмъщение. В книгата ми има факти, информации, записи, разследвания – това е от изследването; а четивността, това, че говоря на сърцето на моя читател и не му позволявам да избяга, а напротив, въвличам го в нещата – това е от романа. По някакъв начин литературното писане е опасно именно затова, защото успява да въвлече, както се казва, всекиго в историята, която чете, да превърне тази история негова”.

Савиано подрежда в своята компания и Георги Стоев, което подсеща за друго. Първо за превратната представа, която нашенските медии създават за нашенската действителност. И после за нашенското писане за мафията. При Савиано всяка буква е копие на действителността, той не измисля нищичко. Неговото българско копие не се е родило. При нас вървят измишльотините, омесени с някое зрънце съобщени на медиите факти. Вярно, българският читател има друго възприятие за истина. Него всички го лъжат, особено официалните съобщители на факти. „Неговата” история е задължително алтернативна. Но по-важното е, че читателят се произвежда и по-интересното става при производителите, където се омесват шарени интереси.