Мактуб – така е писано

Паулу Коелю

Мактуб означава „така е писано“, но за арабите това не е най-добрият превод, защото въпреки че всичко вече е написано, Бог е милостив и е използвал своето перо и своето мастило единствено за да ни помогне.

Пътникът е в Ню Йорк. Събудил се е късно и бърза за една среща. Когато слиза, вижда, че полицията е вдигнала автомобила му.
Закъснява, обядът продължава по-дълго от необходимото и той си мисли за глобата – нарушението ще му струва цяло състояние. Внезапно се сеща за банкнотата от един долар, която е намерил предишния ден. Прави някаква странна връзка между нея и случилото се сутринта.
„Кой знае дали не съм взел банкнотата, преди да я намери правилният човек. Кой знае дали не съм взел този долар от някого, който е имал нужда от него. Кой знае дали не съм се намесил в онова, което е било писано да се случи.“
Трябва да се отърве от банкнотата. Тъкмо в този момент вижда един седнал на земята просяк. Бързо му дава долара.
– Момент – казва просякът. – Аз съм поет и искам да ти се отблагодаря с моята поезия.
– Но нека е възможно най-краткият стих, защото бързам – отвръща пътникът.
Просякът казва:
– Ако продължаваш да си жив, то е, защото все още не си стигнал където трябва.

***

В древния Рим група известни прорицателки, наричани Сибили, написали девет книги, в които разказали бъдещето на Рим.
Занесли деветте книги на Тиберий.
– Колко струват? – попитал императорът на Рим.
– Сто жълтици – отвърнали Сибилите.
Възмутен, Тиберий ги изгонил. Сибилите изгорили три книги и се върнали.
– Все още струват сто жълтици – казали те.
Тиберий се засмял, но не се съгласил да ги вземе – как да плати за шест книги цената на девет?
Сибилите изгорили още три книги и се върнали с останалите три.
– Пак струват сто жълтици – казали те.
Тиберий го загризало любопитството и накрая платил, но успял да прочете само една част от бъдещето на своята империя.
Учителят казва:
„Част от изкуството на живота е да не проиграваш шансовете си.“

***

Учителят казва:
„Днес би било добре да направим нещо необичайно.
Например можем да потанцуваме на улицата, докато отиваме на работа. Да се вгледаме в очите на някой непознат и да заговорим за любов от пръв поглед. Да дадем на началника си идея, която може и да изглежда смешна, но в която ние вярваме. Да си купим инструмент, на който винаги сме мечтали да свирим, но никога не сме се осмелявали да пробваме. Воините на светлината си позволяват такива дни.
Днес можем да си поплачем за стари неволи, от които гърлото още ни стяга. Да се обадим на някого, с когото сме се заклели, че повече няма да разговаряме (но от чието съобщение на телефонния секретар бих-ме изпитали огромна радост). Днешният ден може да бъде сметнат за различен от останалите, за които се готвим сутрин.
Днес всяка грешка ще бъде приета и простена. Днес ни е ден да се радваме на живота.“

***

Учителят казва:
„Много хора се страхуват от щастието. За тях думата означава да променят редица свои навици и да загубят собствената си идентичност.
Често смятаме, че сме недостойни за хубавите неща, които ни се случват. Не ги приемаме, тъй като иначе ще останем с усещането, че дължим нещо на Бог.
Мислим, че е по-добре да не отпиваме от чашата на радостта, защото, когато ни я отнемат, ще страдаме много.
От страх да не се смалим преставаме да растем. От страх да не заплачем преставаме да се радваме.“

***

Eдна сутрин, докато Буда бил обграден от своите ученици, при него дошъл човек и попитал:
– Съществува ли Бог?
– Съществува – отвърнал Буда.
Следобед дошъл друг човек.
– Съществува ли Бог? – пожелал да узнае той.
– Не, не съществува – казал Буда.
Привечер трети човек отправил същия въпрос:
– Съществува ли Бог?
– Ти сам трябва да решиш – отвърнал Буда.
– Учителю, какъв абсурд! – възкликнал един от учениците. – Как така давате различни отговори на един и същ въпрос?
– То е, защото хората са различни – отвърнал Посветеният. – И всеки от тях ще се приближи към Бог по своя си начин – чрез увереността, чрез отрицанието или чрез съмнението.

Превела от португалски Вера Киркова