Избрано от седмицата: Батак, Ромен Гари, попарт

Петко Тодоров

Батак не е мит, а история и то каква!

Най-полезното в „Батак 1876 – мит или история?” на Илия Тодев са събраните текстове на чужди анкетьори, посетили Батак през лятото на онази година. Установени са 6 анкети: българска, турска, английска, американска, руска, френска, предизвикани от Баташкото клане. Тодев привежда сведенията на Джеймс Ф. Кларк, Юджийн Скайлер, Уолтър Беринг, Джанюариъс Макгахан, Карл Шнайдер и Едип Ефенди. Западните наблюдатели дошли тук на крак и техните разкази не са за хора със слаби нерви. Описаното от Захарий Стоянов стои пред тях като лирично отклонение.

Книгата е сборник с текстове по Българското възраждане (изд. „Кама”). Цитираният от тях е по повод на скандальозния „проект Брунбауер”, нашумял преди 2-3 години. Изданието не е закъсняло. Винаги е навременна плесницата за  претенциозните експерти, за които повече европеец значи задължително по-малко българин.

Ромен Гари като майстор на английския хумор

Какво може да се очаква от 80-годишна английска гранд дама с персонал от 140 слуги и която „винаги бе мислила, че демокрацията не е нищо друго освен начин на обличане”? И какво може да се очаква от проникновения манипулатор на френското писане Ромен Гари, разположил се „в дългата терористична традиция на английския хумор, която не позволява на живота да идва прекалено близо до вас и да ви пречи”? Може да се очаква точно „Лейди Л.” (изд. „Леге Артис”).
Тя е лейди Л., родена като Анет в мрачен парижки сокак и влязла в големия живот като невръстна проститутка. И белязала с присъствието си политическия връх на европейското анархистично движение. Любовно присъствие. Тежка работа. Гари е в този роман от 1963 нагъл изобретател и вдъхновен мистификатор – литературна практика, която към края на живота му ще го въвлече във вихъра на възхода и смъртта.

Разгръщаме библията на попарта

„През 1964-а година всички станаха млади”, отбелязват Анди Уорхол и Пат Хакет в „ПОПизъм” и то е най-същественото в книгата. Тя е разказът на Уорхол за случилото му се пред 60-е (изд. „Рива”). Само припомняме: той минава за бащата на попарта, негови бяха творбите, чиято изложба в София „откриха” наскоро комплект попфолк певици.
Уорхол разказва основно какво се е случвало в студиото му в Ню Йорк, известно като „Фабриката”. През огромното помещение минавали всякакви авангардисти и просто хора без особени ангажименти, но с отношение към наркотиците и неконвенционалния секс. Основната им продукция: фотографии и филми. Снимали всичко, от което Холивуд бягал, водели безкрайни телефонни разговори, които пренасяли на хартия във форма на роман... Един безкраен купон. Или с думите на Уорхол: когато направили от рекламата  изкуство и от изкуството – реклама.