Жан-Жак Русо в София

Рая Заимова

Събраните тук текстове обхващат няколко тематични ядра, свързани с делото на женевеца. Една част от тях разглеждат концепциите на Русо за естественото състояние на човека и философската полемика с предходника му Хобс, проблема за робството, който го представя като защитник на човешките права в дореволюционна Франция. По времето когато е политически некоректно да се разсъждава за връзките между икономика и политика, един анализ на текста за « Économie ou Œconomie » от Енциклопедията, показва неговата актуалност за тогавашното съвремие.
Полемиката за общата воля в светлината на полу-директната система на демокрация в Швейцария подсказва актуалността на този политически проблем в рамките на европейския континент. И отново в нашето актуално време Русо продължава да ни подтиква да съзерцаваме вселената, а еко-образованието - напълно в духа му – превръща околната среда в учител на човека.

Част от литературните изследвания акцентират на идеята за добродетелта според Мечтанията на самотника, както и на понятието за „майчин език” в Есе за произхода на езиците, анализирано според теориите на Жак Дерида и Жан Старобински.

Една съществена част от текстовете засягат рецепцията на Русо в различни европейските страни. Критичните коментари на Речите от 50-те години на ХVІІІ в. и трудният път, който Общественият договор си прокарва в Германия, определят отрицателните реакции на тамошната интелигенция. Социалните конфликти през ХVІІІ в., забраненият прочит на Емил и, от друга страна, женското възпитание на благородни девици са характерен белег за отзвука на идеите и социалното поведение на Русо в Русия.

През ХІХ в. – началото на ХХ в. женевският философ се представя в друг аспект в балканска среда: сръбска, българска, гръцка. Образът му на основател на „опасно” и „вредно” философско течение се допълва от утопичните идеи на Русо – Мерсие и отказа за възпитание сред природата. Анализът на български разкази за възпитанието и на статии от периодиката (ХІХ в.) разкриват интерпретацията на русоистките идеи в едно патриархално и аграрно общество, което постепенно се модернизира. Социалните образи на Русо, разпространени паралелно с тези на Волтер, стават символ на Революцията, на големите сблъсъци в историята и на европейската модерност.

Един библиографски обзор на румънската литература показва подчертания интерес в Трансилвания към Обществения договор през ХІХ в., а големият брой статии в периодиката от периода между двете световни войни отразяват коментарите за творчеството на Русо, който след 1944 г. става емблематична фигура като „подбудител на съвременните революции”. Доста късната албанска рецепция на Емил (1938, 1966) отразява еволюцията на манталитета в едно общество, което търси най-напред да се образова от френската литература, а парадигмата на русоистката педагогика впоследствие се инструментализира от комунистическата идеология на политическата управляваща система.

Читателят би намерил в нашите изследвания анализи на комплексни образи на женевския философ, разпространени от хора на перото и политици, педагози и историци извън Франция и Швейцария. „Природата” и „обществото” на Русо вървят ръка за ръка, за да провокират и обогатят европейската модерност дори и в наши дни. Затова с публикуването на тези текстове се надяваме да направим скромен принос в областта на русоистиката по времето, когато европейският свят се подготвя тържествено да празнува 300 години от раждането на Жан-Жак Русо (1712-2012).

Из увода към  Природа и общество. Нови изследвания за Жан-Жак Русо. Първо издание. Съставители Рая Заимова и Николай Аретов. С., Кралица Маб