Чревоугодникът е дисидент

Петко Тодоров

Велко Барбиери обяснява защо не може да бъде иначе

„Насладата не може да бъда разумна”, присъжда Велко Барбиери в „Епитафия на императорския сладокусник”. Присъжда героят, защото романът тече като дневник на последните му 2 месеца (изд. „Фабер”).

Барбиери е много прочут хърватски писател. Героят е чиновник и заклет ерген, обсебен от готвене, хранене и пийване. Тази трикрила дейност е доведена от него до неподозирано изкуство.

Което обаче не се харесва на властта и тя почва да го тормози. Нейните агенти му забраняват последователно снабдяването с изтънчени храни и подправки, снабдяването изобщо с каквото и да било, арестуват, го съдят го.


И когато отчаянието удря връх, в ръцете му попада старинна книга на древноримски кулинар. Тя му дава необходимите отговори и единствената разумна рецепта: накрая, близнал за кратко свободата, той си приготвя кулинарен шедьовър от отровни гъби.

„Сварих си макарони на охлювчета и ги залях с месен бульон с мъничко чер пипер, дафинов лист, винен оцет и разни чисто мои измишльотини. Сложих всичко това във фурната, като покрих преди това яденето със сос бешамел, в който имаше масло, брашно, мляко, пармезан и... пак една малка тайна, която трябва да ви разкрия. Когато горният слой се зачерви до керемиденочервено, поръсете го с къри и ситно нарязани маслини” – какво ще кажете? Не си ли заслужава този чревоугодник ареста? Романът е от 1983, та сме длъжни да отдадем нужното на усета за тоталитаризъм.

Всичко е до думите, любезни читателю. Само припомняме: те могат всичко. Те утрепват усещания, раждат усещания, възкръсват усещания, изхранват усещания, конструират представа за живота. Думите са виновни тази подгизнала от подобни изкусителни епизоди история да звучи кафкиански. Думите изваждат книгите с рецепти на Раймонд Вагенщайн от жанра на кулинарната технология.

Но защо да ходим някъде си, достатъчно е да надникнем в страницата на талантливия колега Ясен Бориславов във в. "Сега"... Ние балканците никога няма да си подредим живота като западняците, прекалено сме талантливи.