Марчело Мастрояни и Роми Шнайдер - неуловимите, незаменимите

Петко Тодоров

„Не съм духовно богат, не притежавам широка култура”, изповядва Марчело Мастрояни в „Спомням си, да, аз си спомням”. Книгата е запис на неговия глас от едноименния филм, сниман няколко седмици преди кончината му (изд. „Колибри”).

Три въпроса нямат търпение: Кой от сегашните владетели на екрана, разбирай и на вниманието на публиката би си позволил подобно признание, пък било и от кокетство? Кой от всички тях е в състояние да предложи така, между другото такъв рафиниран усет за словото? Та това е писателско постижение. И каква щеше да е загубата, ако се бе случило нещо и „Спомням си...” останеше проект?


Невероятните спомени на Мастрояни идват в комплект с биографичния портрет „Роми Шнайдер” на Тило Вюдра (изд. „Рива”). Те двамата са се снимали заедно комай в един филм, но така, от прага на годините изглеждат като в една лента. Не му е лесно на Вюдра, Шнайдер е неуловима, тя минава през киното като дихание, поне в най-добрите си роли. И сега, в модата на разните интелигентности – емоционална, социална и т.н. – трябва да се признае, че при нея не липсва нито една от тях.

Какво да обсъждаме – те идват от време, когато вниманието на публиката се обсебваше през съзнанието й, а не през очите. Сегашният интелектуален купон ще свърши когато се зададат истински социални трусове и мъката ще е в обясненията. Тогава някой ще заснеме пак „Нещата от живота” на Соте и „Нощта” на Антониони, май това се пише „римейк”, новите версии ще са боклук. Та сегашният купон ще излезе през носа на едни поколения – не сегашните.