Бийзъс, Рамона и заключеното куче

Бевърли Клиъри

Майка им се подаде от кухнята, бършейки ръце в престилката си.
 – Рамона, знаеш, че не бива да притесняваш Хенри и Бийзъс, когато играят на дама. Сега иди в стаята си и стой там, докато не започнеш да се държиш прилично!
 – Няма! – отвърна Рамона. – Няма с кого да си играя, затова искам Бийзъс и Хенри да играят с мен!
 – Чу ме! – майка им я свали от триколката.
 „Обзалагам се, че ей сега ще ревне“, помисли си Бийзъс, докато събираше пионките.
 – Не! – изпищя Рамона
 – Рамона! – каза майка им с предупредителен глас. – Ще броя до десет.

 Рамона се хвърли на пода и започна да пищи и да рита.
 – Едно... две...
 Тя продължи да пищи и да рита, докато майка ѝ не стигна до седем. После застана мирно на пода, наблюдавайки дали тя наистина имаше предвид това, което каза.
 – Осем... девет... – продължаваше да брои майка ѝ.
 Рамона се изправи на крака, изтича в стаята си и затръшна вратата. Майка ѝ се върна в кухнята, а Бийзъс и Хенри започнаха нова игра сякаш нищо не се бе случило. Гневните изблици на Рамона не бяха нещо необичайно в домакинството на семейство Куимби. Дори и Хенри знаеше това.
 След няколко минути Бийзъс чу как сестра ѝ отваря вратата на стаята си.
 – Сега вече може ли да изляза? – провикна се Рамона.
 – Ще спреш ли да пречиш на Бийзъс и Хенри? – попита майка им от кухнята.
 – Не! – отвърна Рамона и затръшна вратата.
 След не повече от минута Рамона отново отвори вратата и този път влезе в дневната.
 – Ще спра да преча – каза тя с нацупено изражение, от което Бийзъс заключи, че още е сърдита.
 – Много добре – обади се майка им. – Ела тук и ще ти дам бисквита.
 Като видя Рамона да отива към кухнята, Рибси стана, протегна се и хукна след нея. Въпреки че ѝ нямаше доверие, винаги му бе любопитно какво се случва около хладилника.
 „Надявам се, че ще остане там по-дълго“, помисли си Бийзъс, докато прибираше две от фигурките на Хенри. Играта се разви толкова вълнуващо, че тя почти забрави за Рамона. Изведнъж долови неясно драскане от коридора, а след него – дрънчене от кучешки нашийник и потропване от нокти върху дървен под. Кучето излая кратко, а после вратата на банята се затръшна. „Какво ли прави Рамона?“, помисли си Бийзъс, докато вземаше поредната пионка на Хенри. Всъщност нямаше никакво значение, стига да не им прекъсваше играта.
 – Пусни ме вътре! – изкрещя Рамона от коридора. – Пусни ме в банята!
 – Рамона, на кого говориш? – попита майка ѝ, докато влизаше в коридора.
 – На Рибси! – отвърна тя и продължи да удря с юмруци по вратата.

 Рибси започна да лае. Отвъд вратата на банята неговият лай звучеше като ужасяващ, ехтящ звук. Объркан, Хенри погледна към Бийзъс. Рибси е в банята? Реши, че най-добре ще е да проучи какво става. Бийзъс с неохота изостави играта и го последва към коридора.
 – Отвори вратата и го пусни навън! – каза майка им.
 – Не мога – извика Рамона гневно, заглушавайки воя на Рибси. – Лошото старо куче влезе вътре и затвори вратата!
 – О, престани да се преструваш! – Бийзъс беше раздразнена, че Рамона за втори път им прекъсваше играта. Бе толкова жалко, че едно момиче не може да покани приятел на обикновена игра, без малката ѝ сестра да развали всичко.
 – Не се преструвам! – изпищя Рамона, вкопчена в дръжката на вратата, докато от другата страна Рибси скимтеше и драскаше.
 – Рамона! – гласът на майка им бе станал строг. – Пусни Рибси веднага!
 – Не мога! – изплака Рамона, блъскайки по вратата. – Това лошо старо куче ме заключи отвън.
 – Глупости. Кучетата не могат да заключват врати – скара се майка им. – А сега отвори вратата и го пусни да излезе!
 Рамона започна да хълца, а Рибси – да вие още по-силно. Тя стовари върху вратата един хубав и здрав ритник.
 – О, за Бога! – промърмори Хенри.
 – Рамона, много съм ти ядосана! – каза майка им. Отдели малките ѝ пръсти от бравата и се зае да отваря вратата. Дръжката не помръдваше. – Странно – отбеляза тя и затропа на свой ред. После удари с юмрук, за да види какво би могло да пречи. Вратата не помръдна. Нямаше никакво съмнение – банята беше заключена.

Превод София Петрова

Славните „Бийзъс и Рамона” най-после идват и при българските деца. Романът на американската писателка Бевърли Клиъри e издаден през 1955 г. и се превръща в символ на американската литература за деца. Следващите книги на Клиъри, които излизат у нас през идния месец от ИК "Милениум", са „Хенри и клубът” и „Рамона Куимби на 8 г.” Серията представя приключенията на тинейджърката Бийзъс и сестричката й Рамона, перипетиите на съседското хлапе Хенри, белите, които пакостливата Рамона прави тъй естествено, както диша. Самата 95-годишна Клиъри признава, че за всичките си романи е черпила вдъхновение изцяло от общуването си с децата, тъй като дълги години е работила като детска библиотекарка. През 2010 г. „Дисни” засне едноименна екранизация по романа „Бийзъс и Рамона” с участието на Селена Гомес, Джоу Кинг, Джон Корбет и Джош Дюамел.

Бевърли Клиъри е родена през 1916 г. и е една от най-популярните детски писателки в Америка. Завършва английска филология в Калифорнийския университет в Бъркли през 1938 г., а година по-късно – библиотечни науки в Училището по библиотекознание към Вашингтонския университет в Сиатъл. Работата й като детска библиотекарка създава у нея трайна връзка с децата и я провокира да намира книги за хора, които не обичат да четат.

Написва първата си книга „Хенри Хъгинс” като отговор на въпроса на малко момче: „Къде са книгите за деца като нас?”. От тогава до сега е издала над 30 романа за деца и юноши, преведени на повече от 15 езика. Носител е на множество награди, включително на Американската библиотечна организация, връчена й за цялостен принос към детската литература. Книгата й „Скъпи мистър Хеншоу” е наградена с медала „Джон Нюбъри”, а „Рамона на 8 г.” и „Рамона и баща й” са отличени от „Нюбъри онър букс”.

Рожденият ден на Бевърли Клиъри – 12 април, е кръстен от почитателите й D.E.A.R. Day (Drop Everything and Read – „Остави всичко друго и чети”). На тази дата всяка година традиционно се организират програми, насърчаващи четенето и обичта към книгите.