Дж. М. Кутси: Политиката е мръсен въздух

Петко Тодоров

Спасението е „да свикнеш с него, да се адаптираш”, според нобелиста

„Политиката означава да оплюваш другия, за да седнеш на мястото му и няма нищо общо с логиката”, това е логиката на младата жена в „Дневник на една лоша година” на Дж. М. Кутси (изд. „Жанет 45”).

„Политиката е навсякъде около нас, тя е като въздуха, по-точно като замърсения въздух. Не можеш да се пребориш със замърсения въздух. Най-добре изобщо да не му обръщаш внимание, да свикнеш с него, да се адаптираш”, е логиката на писателя.


Издател му поръчва есеистична книга – за политиката, живота и изкуствово, той я почва, но един ден среща в общата пералня на блока, който обитава, красавица с „изумително” къса рокля. Той е на 70 и няколко: „Боже, изпълни ми едно желание преди да умра, прошепнах”.

И я наема да му преписва начисто книгата. Той пише есетата и разказва за общуването си с нея и как коментират есетата от неговата гледна точка, тя разказва за общуването си с него и как коментират есетата от нейната гледна точка. Стават три книги. Те са събрани в „Дневник на една лоша година”, вървят успоредно в страниците. Литературна игра.

Есетата на нобеловите лауреати си заслужават по дефиниция. Южноафриканският писател Джон Максуел Кутси е такъв от 2003, сега живее в Австралия. Той обсъжда политиката, живота и изкуството, а есетата му са етични – като съдържание. Щеше да е нелепо, ако обсъждаше политиката, живота и изкуството като примерно политик, а не като етик по душа и призвание.

Затова обвинения като това, че случаят Ал Кайда се раздува умишлено и лъжовно звучат логично, а не агитационно. Логиката на големия писател произлиза от етиката, иначе нямаше да е голям писател. И затова големият писател стои наивно върху логиката на общественото съзнание. По дефиниция. Но незаменима наивност – като чистия въздух.

Грамче акъл от списващия тази вестникарска страница: Не може и не е необходимо да се чете всичко и да се знае всичко за всичкото, което подлежи на четене. Но всичко, което превежда Иглика Василева си заслужава четенето. Тя е щастлив преводач, докарала го е дотам.