„Много от казаното тук би изглеждало крайно и ненужно преди кризата от 2008 година, но вече не е така”, отбелязват Нуриел Рубини и Стивън Мим в „Кризисна икономика” (изд. „Сиела”). Първият е по-известен. Той се прочу като пророк на кризата и то съвсем точен пророк, комуто общо взето се присмяха – преди кризата.Та тези двамата обясняват що е то кризата и как да се подготвим за следващата. Приятно и мъдро четиво по две основни причини. Те не се крият зад шаманския професионален жаргон, целта им е обратната. Искат да са разбираеми.
И второ, казват, че истината не е в шаманските обяснения, а в историята. И така излиза. Книгата може да се чете като завидно кратка едновременно икономическа история на последните два века и история на икономическите идеи през това време.
Достатъчно е дори обяснението от няколко страници на философията на банковата дейност. Изводът: капитализмът е кризисна икономика. Да, казал го е още дядо Маркс, но неговите възгледи „остават противоречиви”. Което е евфемизъм на „Маркс не е правилният икономист”.
Ключовият момент са рецептите на двамата. Предлагат техники за монетарна политика, която да попречи на банкерите да продават несъществуващи стойности. Което означава, че предстои отново надприказване между врагове на държавното регулиране и негови адепти – за пред широката публика.
Тези двамата са „регулировчици”. Олдъс Хъксли го е записал: „Чарът на историята и нейният загадъчен урок се съдържат във факта, че нищо не се променя от една епоха в друга, но всичко изглежда напълно различно”. Цитатът е от книгата.
Залогът остава същият и със същата големина: многото пари. Другото е искрена или неискрена утопия. Единственото обстоятелство, годно да спре продажбата на несъществуващи стойности е липсата на техни купувачи.
Работата не е толкова сложна. Нима в сегашния български вестникарски пазар измислените новини не са най-харчените?
Няма коментари:
Публикуване на коментар