page contents Книжен ъгъл: "Ние с Коко" - пътуване през любовта, живота и смъртта
Предоставено от Blogger.

"Ние с Коко" - пътуване през любовта, живота и смъртта

20.12.11

„Този разказ всъщност е едно дълго пътуване през любовта и през различните пейзажи на съдбата – понякога прекрасни, понякога – грозни, понякога – дори жестоки. Но само любовта ни помогна да минем през всичко и да го понесем с достойнство“, с тези думи започва своята книга съпругата на покойния театрал - поетесата Валентина Радинска.

Пише я повече от година и признава, че за това време често е изпитвала съмнения дали книгата трябва да бъде реализирана, но желанието да бъде още малко с любимия човек, макар и под друга форма, надделява. Тя пише бавно и с продължителни прекъсвания, с много колебания, но с неизменната подкрепа на близки приятели.


„Беше ми много трудно да преживявам всичко отново. В същото време имах огромна потребност да напиша тази книга. Никога преди това не съм мислила дали да я напиша или не, но когато Коко си отиде, осъзнах, че това е нещо, което няма как да не направя. Исках да покажа друга част от неговия образ извън светлината на прожектора, да разкажа какъв беше той в ежедневието си, колко скромен, колко аскетичен, колко толерантен човек беше. Исках да покажа Коко Азарян, който малко хора познават“, споделя Валентина Радинска.

Въпреки раздялата с любимия и тежките моменти, съпроводили живота й, тя остава щастлива: „Чувствам се една много щастлива жена. Бях обичана и обичах 30 години един изключителен човек, който беше и моят най-добър приятел, и моята по-добра половина, и от когото се възхищавах от първия ден на познанството ни до деня, в който смъртта ни раздели.“

През декември 2011 г. се навършиха две години от смъртта на проф. Крикор Азарян. Тогава излиза и „Ние с Коко. Крикор Азарян отблизо“, издание на „Ентусиаст“. Книгата разказва за последните години на Крикор Азарян, за борбата му с коварната болест, както и за покойния им син Степан.

В снимки, текстове и стихове Валентина Радинска разкрива непозната страна на Крикор Азарян, останала скрита за публиката. Освен лична изповед и вечен архив от спомени, книгата „Ние с Коко. Крикор Азарян отблизо“ е преди всичко документален роман.

Тя съдържа много семейни снимки от личния архив на Азарян, негови фототипни записки, лична и обществена кореспонденция с приятели, институции и с медии, текстове, свалени от аудиозаписи, правени по време на последния му продължителен престой в болницата.

Това е своеобразен дневник на твореца и личността Крикор  Азарян, воден в любимата му тетрадка. Книгата до такава степен описва в детайли най-съкровените преживявания на Валя и Коко от последните пет годни от неговия земен път, че читателят съзнателно става част от едно пътуване към смъртта, която въпреки жаждата за живот се оказва неизбежна.

Крикор Азарян посвещава последните си години на своя проект  от три пиеси по Чехов – „Чайка“ във Военния театър, „Три сестри“, поставена в Младежкия театър и „Вишнева градина“ в Народния тетър. Умира от рак броени дни, след като завършва последната постановка от трилогията - „Вишнева градина“.

„Той успя не да се пребори с болестта, а да я победи по изключително достоен начин. В крайна сметка той беше победител. Свърши работата си преди смъртта да дойде“, разкрива Радинска. 

Сред последните записки в „турската“ тетрадка на Крикор Азарян с лого на корицата „Остави следа!“ са следните думи, послание или пророчество към бъдещето: „Нещата, които съм искал, и това, което съм виждал, повече или по-малко винаги са се разминавали. И това ми е давало импулс и енергия да реагирам по един или друг начин: като много млад, все още непознаващ системата – по един по-романтичен начин, който едва не завърши прекалено драматично, но и по-добрия изход също беше достатъчно травмиращ.

И така беше, докато не намерих благодатния изход в Театъра, и то в ролята на режисьор, където с думите на авторите, по-велики или по-малко такива, мога да казвам онова, което напира в мен като вик срещу това, което се случва, това, което става – къде индиректно, къде метафорично, стараейки се да избягам от злободневността, публицистиката, като несвойствени на изкуството (поне за мен). А да търся вечните проблеми, преследващи човека във времето. Човека, видян като Леонардо и Шекспир – в центъра на Вселената. Но също така и Природата с нейната мощ и стихийност…“.

Тази тетрадка и до днес съхранява „10-те Кокови „заповеди“ за Театъра“, които чрез книгата ще стигнат до всички негови почитатели.