page contents Книжен ъгъл: Жак Атали: Всички разорени след 10 години?
Предоставено от Blogger.

Жак Атали: Всички разорени след 10 години?

30.1.12

Петко Тодоров

Заглавието „Всички разорени след десет години?” е на Жак Атали (изд. „Рива”). Повод за неговата катастрофичност е кризата с публичния дълг в най-развитите държави. Разходите на Щатите, Япония, Великобритания, Франция и т.н. са по-големи от приходите им и дисбалансът расте застрашително.

„Сюжетът може да се стори безинтересен и технически, но той съвсем не е такъв: става дума за нашата съдба”.

Следващият цитат е дълъг, защото не подлежи на преразказване: „Странна ситуация, при която богатите живеят на гърба на бедните;
когато китайци, получаващи по-малко от 1000 евро на месец, отделят половината от доходите си, за да финансират заплатите на американски чиновници, военни и учени, печелещи десеторно повече от тях; когато световната банкова система финансира потреблението на страните от Севера със спестяванията на страните от Юга, заделяйки си мимоходом щедри комисиони; когато възрастните живеят от труда на младите; когато суверените на бедните държави не държат тяхното население прекалено бързо да забогатява; когато никой в действителност не иска да знае колко реални са дълговете на суверените; когато теорията е напълно безсилна.”

Атали е интересен, защото обяснява икономиката исторично. И тук разказва световната история като история на публичния дълг.

Предлага 2 версии на предстоящото: „най-ужасният сценарий” и най-добрият. Човешкото въображение е устроено да очаква нещо между тях. Атали доказва, че най-лошото е не само възможно, но и съвсем вероятно. Нали навремето никой не е допускал, че съвършените републики Венеция и Генуа просто няма да ги има.

Най-добрия сценарий назовава красиво „утопия”. Това, че днес държави с 2 пъти по-висок дял на публичния дълг живеят по-добре от държави с 2 пъти по-нисък дял не означава безпроблемно бъдеще. И какво като рухнат Щатите и Европейският съюз – от това не печели техният кредитор Китай.

Следва какво – ще ставаме и лягаме с темата „криза” до незнайно кога и с илюзия, че точно на нас ще се размине – докато сме живи.