Оставил ръкопис за Левски. Излязоха неизвестни негови политически портрети
Четивото е уникално по няколко белега. Вижте имената и вижте годината. Мъжете са от двете страни на фронтовата линия. Радев пише есетата си за тях с преклонение и патос – заради патриотизма им, заради европеизма им и за политическия им талант.
Ще речете: Кой си спомня за един Нити? – но си заслужава спомнянето. И още. Дипломатът Радев спестил примерно на един Лойд Джордж прегрешенията към България, за които не го жали в приложените тук писма. И показва какво не е провинциализъм.
Днес тези есета са невъзможни. Няма ги и авторитетите, но и авторитетността. Авторитетът е отношение. То се възпитава. Авторитети няма, защото земното население не ги иска. То иска друг типаж идоли.
Симеон Радев е бъдещ писател. Късмет е, че синът му Траян Радев почина в апартамент собственост на Държавните архиви. И Архивите прибраха архивите му по най-удобния начин.
Чудовищно количество: 54 кашона и куфари с ръкописи и документи и 36 кашона и куфари с книги. Синът минаваше за демона на бащиното си наследство сред издателите. Но трябва да му се признае грижовността. Един ден ще четем Симеон Радев за Левски, за Вазов, за Освобождението, за Никола Пиколо, за Стефан Богориди, за дипломатическата история, за Македонските борби...
Тук са материалите по доработката на „Строителите на съвременна България”, обявени от сина за Четвърти том, оригинални документи на Стефан Стамболов, Петко Каравелов, Екзарх Йосиф I и т.н...
Колкото за авторитетите, земното население ще ги поиска и те ще се върнат като чудовища, според законите на историята.
Няма коментари:
Публикуване на коментар