Какво крие иронията на историята

Петко Тодоров

Васил Проданов написа теория на българския преход

Прави бяха поръчителите, дето възложиха на Дянков, Игнатов и Борисов да ликвидират Българската академия на науките. Контролът върху незаплатена специално интелектуална работа е проблематичен, доказва го „Теория на българския преход” на Васил Проданов (изд. „Захарий Стоянов”).

Девет десети от написаното в тези 750 страници скитосва из медиите, но ключът е в останалата 1/10. Която не е по силите и съвестта на всеки. Тя е недостъпна за специално платените социолози и политолози, още по за журналистите, предъвкващи ги в т.нар. „анализи”.
Тази книга е колкото важна, толкова и медийно неудобна, тя ще получи единствено някое и друго жлъчно позоваване от страна на специално заплатените. Проданов я подхваща системно и отдалече, иначе нямаше да е сериозно. Тя е за всичко, защото преходът е такъв и защото „иронията на историята” го изисква. В нея е най-новата отечествена история – като философия.

Фактът, че на изложението „Произведено в България” през 2012 доминират стоки, с които страната се представя и на Всемирното изложение в Париж през 1900 – розово масло, мед, ракия, е само факт. Интересното на Проданов е над фактите и под тях.

Колкото и да е парадоксално, такива съчинения са със статута на апокрифи, заради медийната им непригодност. А то е така, заради онази 1/10-та, която делигитимира и медии, и политика, и целия живот. Там например влиза проблемът за хроничното насилие и структурното насилие.

Той е от безспорните феномени, за които обаче не се говори. Все още. Всяко премълчано един ден не е такова или защото някой решава да стане, или защото публиката го иска.

Цитат: „Когато говорим за България, следва да имаме предвид ирационалността и идеологическата промитост на масовото съзнание в страната с най-голямо неравенство в Европа, най-бедната и най-корумпираната в ЕС, но с население, при което идентифициращите се като десни са повече от идентифициращите се като леви и което е избрало най-богатия президент в Европа”. Ключът е в определенията за масово съзнание.