От седмицата: Документално

Петко Тодоров

Документалното криминале на Рикардо Пиля

„Лошотията не е нещо, което правиш с волята си, то е светлина, която идва и те отнася”, обяснява герой на Рикардо Пиля от „Пари за изгаряне” (изд. „Рива”).

През 1965 в Буенос Айрес четирима нападат банкова камионетка с 600 000 долара, бягат с парите в Монтевидео, Уругвай, там ги засичат нелепо и обсаждат в апартамент, трима от тях се сражават 15 часа с 300 ченгета, двамата загиват.

Романът на аржентинския писател е документално криминале. Думата „документално” е слаба.
Той възпроизвежда дори интимните разговори по полицейски документи от разпити, от записи на тайно поставени микрофони и други такива.

Но крими фактът за Пиля е нещо второстепенно. Влече го анатомията на престъпната личност. И тук стига твърде далече. Стига до парадокса да направи от хроничния престъпник симпатичен. Неизбежно е, навярно защото нали никой не се ражда престъпник.

И документалният любовен роман на Кони Палмен

Той е „И. М.” на Кони Палмен (изд. „Аквариус”). Инициалите са на Исха Майер, нидерландски журналист, драматург, актьор. „Искало му се е да дойде при мен, а на мен – да отида при него, знаем го”, е третото изречение в романа на нидерландската писателка.

Майер е рядко интересна персона, най-малкото заради оживяването – неговото и на родителите му в нацистки концлагер. Роден е през 1943. Инфаркт го отнася на 52.

Палмен издала първия си роман, той я интервюирал, на 48 е, тя на 36 и готово. Не всеки ден жена описва толкова неистова любов, допълнително – своята. Какво – ами общуването между двама пишещи, пътуванията им, предимно из Щатите.

Тази любов е по-така, вътре се разговаря за Фуко и Алтюсер. Патологична влюбеност. Кулминацията е може би в сцените след смъртта на Майер, Палмен няма как да си го измисля. Ексхибиционизмът може да е и дарба.