От седмицата: Митове - за Хитлер, траките, жените

Петко Тодоров

Хитлер – продукт на тайни общества

„Но как младежът, провалил се на всички изпити, войникът, недостигнал чин по-висок от ефрейтор, успява да се превърне във Фюрера, обожаван от народ, наброяващ над 60 милиона, наследник на империя с хилядолетна история”, пита Филип Валод в началото на „Хитлер и тайните общества” (изд. „Фама”).

Задачата на френския историк е баналният въпрос да не звучи риторично. И прочитът на историята да не е банален.

Виновни са тайните общества и те имат име: „Врил” и „Туле”. Версията е доволно предъвквана, новото в четивото на Валод е опитът за универсални внушения. Механизмът работи и днес: интереси, пари, влияние, власт, манипулиране на общественото мнение.

Подредбата на атрибутите е според случая, причинно следствените връзки – също. Дали нужният човечец на нужното място в нужното време ще се нарича Хитлер или с друго име, е от най-нищожното значение.

Всички тракийски митове

Траките провождали свой пратеник до бога си Залмоксис всеки 4 години, според някои изследователи и всяка година. То става технически чрез жертвоприношение.

Жреци хващат пратеника за краката и ръцете и го хвърлят от висока скала. Долу го посрещат  три изправени копия, държани от други. Тялото се разчленява на четири, това са посоките на света.

Важното е, че пратеникът се наема доброволно, т.е. осъществява се саможертва в името на всички. Според едни сведения той се избира, според други се определя чрез жребий. Припомня го Димитър Попов в „Приказна древна Тракия” (изд. „Изток-Запад”).

„Да направя опит да отделя тракийското от елинското”, така Попов определя задачата си. Причината е, че основните писмени извори за тракийската митология са гръцки. Усещането, че познавателното в тази работа е надстроено от някакъв патриотизъм, е читателски проблем.

Жени извън времето по Ерик-Еманюел Шмит

Първата Ана в „Жената с огледалото” на Ерик-Еманюел Шмит живее в Белгия през Кръстоносните походи. Когато мъжете в Западна Европа са кът заради масово участие в тези мероприятия. Втората Ана е от началото на ХХ век, виенчанка. Третата е сегашна холивудска актриса – Ани, съответно с алкохола, наркотиците, агресивната реклама.

Общото го казва втората: „Не умея да бъда жената, каквато я изисква нашето време”. И още нещо характерно: „Омъжих се за него, както човек опитва лекарство”.

Френският писател, у нас май е по-известен с драматургията си, така завърта нещата, че в края трите Ани се оказват обвързани. Характерно френски подход към сюжета и част от романовото формотворчество (изд. „Леге Артис”).

Непригодността към времето не е само дамски проблем. Приносът на Шмит е, че от точно този зрителен ъгъл извлича занимателен и достоверен драматизъм.