Фон Ширах приема факта, че дълбоките корени на неговия дебют във фикцията се намират именно в реалните събития. Но той по такъв начин е заличил следите в немския бестселър, че е невъзможно да се проследят първоизточниците му.
Авторът, също така, е и внук на Балдур фон Ширах, полу-американецът и висш нацистки функционер, който изобличава Хитлер на съда в Нюрнберг, и който сам излежава 20 години в Шпандау.
Неназован адвокат отваря съдебната си книга. От нейните страници, разбира се, бликат ужас и жестокости. „Правната история изобилства с всякакви невъобразими неща,” чуваме, когато обвиненият в канибализъм се изправя.
И въпреки всичките психози, злост, отмъщения и кланета, въпреки всички провалили се благородни намерения, въпреки фаталният изход на всякаква честност и състрадание, триумфиращият дявол на греха успява да извлече хумор, черен като нощта дори измежду най-злокобните от всички деяния.
След десетилетия унизителна преданост към съпругата си, докторът от Ротуейл взема своята „ръчно кована в Швеция, добре покрита със смазка и без никаква ръжда” брадва. Дама младежи от Крайцбург – единият турчин, а другият грък – несъзнателно открадват безценна семейна реликва от шикозната вила на японски магнат.
Последвалото отмъщение е в стил, характерен за Чосър с неговата повествователна логика, а зловещите декори са като от филм на Пекинпа. Мълчаливият син на граф Нордек, който вижда хората като числа, се занимава с това да осакатява овце.
Скоро местно момиче се оказва в неизвестност. На гара в Берлин двама нео-нацистки хулигани започват да тормозят кротък човечец. Само за няколко секунди и двамата умират по зрелищен начин.
Чичото на фон Ширах, уважаван съдия, до момента в който слага ловната пушка в устата си, често казвал „вината винаги се оказва малък проблем.” Повечето от извършителите са виновни за престъпленията си, но мотивите и спомените, които са свързани с всяко от тях, предоставят много широк спектър от възможни интерпретации.
Тереза и Леонард, чиито животи още от ранна възраст са почернени от баща им, суров строителен работник, се обединяват срещу целия свят. В своята килия, Тереза грижливо отбелязва за адвоката си откъс от книгата „Великият Гестби”: „Борим се с лодки срещу течението, а то безгрижно ни носи към миналото”.
Ако не беше хладният и жив език на фон Ширах, „Престъпление” щеше да наподобява на карнавал, изпълнен с ужасяващи персонажи.
Използвайки пестеливо и най-беглите подсказки, Ширах избягва да прилага психологията си на адвокат. Всеки разказ бие като камшик, ужасът дебне зад всеки ъгъл, като някакъв звяр с очи, червени като нажежени въглени, запъхтян посред нощ на горската пътека.
Защото, ако оставим настрана съдебната зала, корените на тази книга са в немските приказки: зловещи истории за свръхестественото, досущ като от Хофман, Клайст, Братя Грим и дори Кафка.
Нека все пак да завършим радостно. Михалка, подхвърлено дете от „една ужасна приказка”, което така и не среща любов, намира своето спасение в планинските местности на Етиопия, известни с отглеждането на кафе.
И макар миналото му да го влече обратно към Берлин с белезници, немското право намира нови истини благодарение на хладната си мъдрост.
Също както „банковият обир не винаги е нужно да бъде банков обир”, така и един куп необикновени досиета могат да бъдат литературно произведение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар