Петко Тодоров
„Няма смисъл човек да се самоубива, при всички случаи ще го направи прекалено късно”
Сюзан Зонтаг за него: „Чоран повежда разговора от мястото, където друг есеист свършва. Той почва открая и прави крачка встрани”.
Нека е есеист, обикновено му приписват участта на философ. Чоран, ако ползваме Далчевия жанр, пише фрагменти.
Припомняме: той (1911-1995) е от Трансилвания, от 1937 обитава Франция, пише на френски, рядко беден писател, минава за един от тримата големи румънци-французи, заедно с Йонеско и Елиаде.
Великата човешка драма не е смъртта, а раждането, там е сродяването му с траки и богомили: „С раждането си сме изгубили толкова, колкото ще изгубим умирайки. Тоест всичко”. Човекът е проклет, задето се е родил и не се заслужава: „Ако навремето при вида на смъртта съм се питал: „Защо въобще е трябвало да се раждам?”, сега си задавам същия въпрос при вида на всеки жив”.
И: „На човек понякога му се иска да бъде канибал. Не толкова заради удоволствието да изяде този или онзи, а по-скоро за да може след това да го повърне”.
Издателство „Факел експрес” подвърза заедно „Пропадане във времето” и „За неудобството да си роден” (превод Красимир Петров, оформление Яна Левиева). Песимизъм и мизантропия, какъвто е той целият.
Не че песимизъм и мизантропия са най-оригиналното на света, но Чоран е бляскав. Чоран е четивен заради езика си. Кой примерно днес ще се потопи в Ницше?
Горкият Чоран! Няма крайни мизантропия и песимизъм. Няма език за тях. Крайният песимист и мизантроп е извън езика. Чоран е вътре, колкото и да проклетисва думите. „Няма смисъл човек да се самоубива, при всички случаи ще го направи прекалено късно”.
Но!: „Би трябвало да имаме възможност да крещим поне по четвърт час на ден; би трябвало за тази цел дори да бъдат създадени викални”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар