От седмицата: Слънце, йога, Истанбул

Петко Тодоров

Биография на слънцето

„Антропогенното въздействие върху климата сега вече е най-големият играч в глобалното затопляне”, обобщава Боб Бърман в „Пулсът на слънцето” (изд. „Изток-Запад”). „Вече”, защото до средата на 90-те години това е било слънцето. В близко бъдеще се очаква то да намали греенето си и да ни помогне да преживеем по-леко глобалното затопляне. Важното е как ще реагираме.

Бърман прави достъпна соларната наука. Всичко за слънцето – какво представлява то и как човекът го изучава и разбира във времето. С оптимизъм срещу скептиците и със скепсис срещу лекословните оптимисти. Ужасно важно, защото слънцето е всичко.
Излиза, че едва ли не всяка дума и всеки жест подлежат на контрол от точно това познание. Толкова е убедителен този Бърман, че на човек му се приисква някой най-сетне да преведе и знаменития слънцелог, „Леонардото на ХХ век” Александър Чижевский.

Недостъпната йога

„Европеецът, който практикува йога, не знае какво прави”, думите са на Карл Густав Юнг. Припомня ги „Психологията на Кундалини-йога”. Юнг провел през 1932 семинар върху йога в Психологическия клуб в Цюрих и в този том са записите на разискванията, допълнени с няколко подобни текста и терминологичен речник (изд. „Леге Артис”).

„Лекциите на Юнг се приемат като съвременна психологическа интерпретация на чакрите”, пояснява съставителят Сону Шамдасани. Кундалини е енергия, чието събуждане е цел на всяка йога школа. В Кундалини-йога тялото е представено като поредица от чакри. И така нататък. Юнг не е четиво за западни маниаци по йога и по „Новата епоха”. Той е друга култура, и комай собствено култура. Той казва: „Това, което идва от източния дух, се основава на особената история на този начин на мислене, който се различава фундаментално от нашия”.

Изживяване на Истанбул според Марио Леви

Марио Леви с „Къде бяхте, когато падна мрак” е може би най-силният превод като аргумент, че Орхан Памук не идва от нищото. Познавачите на турската литература бива да се присмеят на това изречение, но списващият тази вестникарска страница слугува на читателя й. Марио Леви е турски писател, наскоро преведоха и друг негов роман.

„Да изживееш Истанбул е много по-различно от това да живееш в Истанбул” – почти като Памук, но тук фокусът е друг. Истанбулски евреин решава 30-години след абитуриентството да издири и събере съучениците, с които имали театрален състав. И те се връщат един по един в живота му.

Леви е упойващо многословен, без каквато и да е източна декоративност - няма друг начин да се разкажат историите им (изд. „Еднорог”, превод Гюлчин Чешмеджиева). Турци, евреи, гърци и невъзможната човешка драма, преносима единствено от литературата.