Избрано от седмицата: Сафон, Тревър, Картареску

Петко Тодоров
 
Демоните на Карлос Руис Сафон


„В бъдеще всички романи ще са черни. Ако през втората половина на този кръвожаден век се наложи някакъв преобладаващ аромат, то той ще е вонята на фалша и престъплението, замаскирани с безброй евфемизми”. Пророчеството е на герой от романа „Затворникът на Рая” от Карлос Руис Сафон, годината е 1957 (изд. „Изток-Запад”).

Сафон, когото испанците четат като луди. Има защо. Добър разказвач е и то по испански. Всяка голяма литература си има аромат. И второ – в този роман е драмата на испанците през кръвожадния век. В онази 1957 и в барселонска книжарница, любимата на Сафон Барселона, се връщат демоните от гражданската война, за да се озъбят, че никога не са си отивали...

Има испански писатели, които не посрещат такива демони комплексарски и слугински. Поучително е, особено за литератури като нашата и особено за постмодернистическите й претенции.

Изкуството на разказа според Уилям Тревър

„Имаше типична физиономия на ерген”, отбелязва Уилям Тревър в разказа, дал заглавие на сборника „Танци за влюбени” (изд. „Сиела”). Какво ще рече „типична физиономия на ерген”? Салон за танци в провинцията извън населено място. Тук в събота вечер пристигат на велосипеди моми и ергени от фермите наоколо, плащат си и танцуват. Повечето са над 30-така и най-вероятно с бетонирано семейно положение. Тревър не описва физиономии, съобщава реприки и жестове, но внушава типични физиономии. Най-нелитературно казано.

Говорим за едно от най-големите живи имена в изкуството на разказа. Британският писател може да разказва прости неща и да внушава сложни неща. Защото такъв е непосредственият живот. Той може и да обяснява парадоксални на пръв поглед ситуации. Като например какво може да стане с дете, което израства с родители, дето не разговарят помежду си.

Събраха Картареску между 2 корици

Издателство „Фабер” подвърза в 1 том трите части от „Ослепително” на Мирча Картареску: „Лявото крило”, „Тялото”, „Дясното крило” : 1078 страници (превод Иван Станков). Подир „Одисей” на Джойс това е комай най-дебелата белетристична книга на демократизирания българския пазар. Заслужава си.

„Сега филтрирам живота си. Поглъщам го, пия го, гледам го, мириша го, отхапвам го, живея го, мразя го, преживявам го”, нарежда разказвачът от първо лице. Живот във втората половина на ХХ век по нашия полуостров. Глаголът „сънувам го” е изпуснат нарочно.

Картареску е най-четеният в Румъния писател и най-превежданият. Нещо, което не се случи с българската литература. Нищожно удовлетворение е, че е с далечно българско коренче по майчина линия. Той е незаменимият румънски аргумент, че съществува такова нещо като балканска литература и че тя е световно съизмерима.