Пенчо Ковачев и безсмъртните самоубийци

Всяка национална литература има своите безсмъртни самоубийци.

За Русия това са Сергей Есенин, Владимир Маяковски, Александър Фадеев и Марина Цветаева. В немскоезичната литература сред имената на самоубийците срещаме Ернст Толер и Стефан Цвайг, а във френската: тези на Жерар дьо Нервал, Пол Лафарг и Ромен Гари.

На Острова англичаните се гордеят с Вирджиния Улф, а янките в САЩ – с Джек Лондон и Ърнест Хемингуей.

Родната ни литература също не остава по-назад. Тя също, подобно на чуждата, е обитавана от сенки – тези на Пейо Яворов и Никола Ракитин, на Пеньо Пенев и Петя Дубарова... Ала те далеч не са единствените.

„Защо се самоубиват поетите“ (Изток-Запад) на Пенчо Ковачев е първи опит в историята на българската литература да се събере цялата истина за родните писатели самоубийци. Освен имената на Яворов и Дубарева, в родната книжнина има и други автори, които сами са прекъснали нишката на своя живот. И макар че са значими творци на словото,  днес те са (полу)забравени.

Димитър Бояджиев, Иван Бурин, Тодор Монов, Росен Босев, Людмила Исаева, Христо Банковски и Веселин Андреев са само част от описаните в изданието литературни творци, сложили край на живота си.

Авторът Ковачев тръгва по дирята на тези безсмъртни смъртници. На базата на богат фактологичен материал той изгражда същински хроники за отвъдното на нашата литература. Ковачев прониква отвъд зримото, за да разгадае тайната на онези, които посягат към пистолета или отровата.

„Защо се самоубиват поетите“ е книга за истинския писател. За разлика от графомана, който иска да живее вечно и да обира всички лаври, убеден, че е сътворил поредния шедьовър, истинският писател е постоянно измъчван от съмнение.

Когато съмнението окончателно превземе перото му, с последната капка мастило той слага точка на творческата си дейност, а понякога (очевидно) и на живота си. В желанието си за прецизен детайл на злочестите биографии Ковачев даже посочва и начините, по които се самоубиват българските литературни творци...

В крайна сметка „Защо се самоубиват поетите“ се запечатва в съзнанието на читателите като един мрачен, но паметен пантеон на драматичните съдби и прекършените таланти.