page contents Книжен ъгъл: Цивилизацията се родила като парадокс
Предоставено от Blogger.

Цивилизацията се родила като парадокс

11.2.13


Петко Тодоров

Брайън Фейгън събира 7 милиона години в 640 страници

„Изследванията на скелети на членове на общности, свързани с различни ранни земеделски култури, показват широко разпространение на анемия и забавено телесно развитие, причинено от недохранване. Те доказват също намаляване на средната продължителност на живота в земеделските общности в определени райони.

Като цяло палеоантропологическите изследвания предоставят данни за намаляване на качеството, а вероятно и на продължителността на човешкия живот, което е пряко свързано с началото на производството на храни.”

Обяснява го Брайън Фейгън в „Хората от Земята” (изд. „Изток-Запад”). Събирачите са имали по-балансирано хранене, повече свободно време и по-малко болести от земеделците. Цената на цивилизацията.


Само начало на парадоксите... Фейгън за книгата си: „Ясни и достъпни изложения, предназначени за начинаещи археолози, но същевременно включва най-новите постижения на науката и предоставя пълно изложение на световната праистория. Това е лесен за усвояване разказ, чийто автор е само един, а не група от учени, поради което е налице съгласуваност, която често отсъства в колективните съчинения”.

Седем милиона години в 640 страници голям формат. Фантастично, особено с организацията на нагледния материал. Поредното доказателство за незаменимостта на книгата. Дори да се качи на интернет едно към едно. Хартията пази усещане за по-малко виртуалност, за повече материалност, за повече съществуване и истина.

Земеделието, а то ще рече и съвременната цивилизация, възникнало в югозападна Азия и в субтропичните райони около 9000 г. пр.Хр., а събирачеството се съхранило в тропичните – заради средата. Удивително е колко несводими са сегашните различни теории за този процес...

А днешната обществена тайна е идващата световна продоволствена криза. Пред която сегашната икономическа е медийна дъвка. Другата разлика е, че сме предупредени за нея.

Чакаме и се разсейваме с идеята, че точно нас ще подмине. За 11 000 години научихме доста за света, за себе си – почти нищо.