page contents Книжен ъгъл: Карл Уве Кнаусгор пише с микроскоп
Предоставено от Blogger.

Карл Уве Кнаусгор пише с микроскоп

22.4.13

Петко Тодоров

Всеки десети норвежец е прочел романа му

Квалификацията „хиперреализъм” за „Моята лична борба” на Карл Уве Кнаусгор е подвеждаща. За нея намеква в предговора и преводачката.

Норвежкият писател написал за 3 години 3 500 страници за себе си и близките си. В 6 тома, този е първият (изд. „Дамян Яков”). Тиражът им в Норвегия е над 500 000. Норвежците са 5 милиона, у нас това отговаря на 750 000  бройки.

Само припомняме: тук издателите се радват на продадени 1000 от заглавие. Предговорите от преводачи са комай най-приятното нещо в българското книгоиздаване напоследък.

В Норвегия спорят около книгата и то заради „хиперреализма”. Хиперподробностите за хора с техните си имена дразнят.

Хиперреализмът на Кнаусгор обаче се изчерпва със: „Седях в самолета и заминавах, за да погреба баща си, като в същото време мислех, че седя в самолета и заминавам, за да погреба баща си”.

Той оглежда хипервнимателно и обмисля хипервнимателно – това е. Спомнете си някоя картина на хиперреалист и ще видите разликата. Неговото го има в скандинавската литературна традиция.

Кнаусгор е само по-съсредоточен и го прави във време, когато квалификациите се лепват като нищо. Заслушайте се в  електронните медии. Всичко е „изключително”, толкова, че ликвидира всякаква поява на изключителност.

Писателят обмисля себе си и света все едно, че е наведен над микроскоп. Хората и събитията са там, вижда се всичко, а мястото определя тяхната нищожност.

Достойнство на автора е, че е лишен от каквото и да било високомерие. Той е в центъра под лупата. Романът може да се чете и като поглед към живота откъм смъртта, поне преведеният том. Тогава всичко си идва на място и оправдава средствата.

Кнаусгор съблича живота от рекламния клип. Като рекламен клип се изписват вече и текстовете по задните корици на книгите.

Удобството от живота в рекламен клип е в ликвидиране усета за граница между реалност и привидност. И примерно се дивим как разсъждават протестиращите на улицата...

Оригиналното заглавие е „Моята борба”, побългаряването не е ли натикване в клипа?