Още Владимир Свинтила. От чекмеджето

Героят на Владимир Свинтила от „Платото” се утешава със стари филми „отпреди две и три столетия”, обитава свръхконтролирано и свръхподчинено общество.

Романът е датиран от 1963-64 г., някои понятия са по-нови, та може написването да е по-сложно (изд. „Кибеа”). „Единственият антиутопичен роман у нас”, твърди  Красимир Делчев в предговора. Друг да каже така ли е.

В „Написан камък” Свинтила се връща обратно във времето. Софиянец тръгва към корените си на село по следите на семейна легенда (изд. „Изток-Запад”). Двата романа могат да се четат като един и не само заради ритуализирания диалог и метафорността в движенията...

Свинтила беше уникална личност, уникален е и постмортем. Някой брои ли колко негови книги излязоха след кончината му? И универсален ключ за разбиране на родната интелигенция. Безценен, защото в нея е ключът за националната съдба.

П.Т.