Четем 2 нейни романа
Различното е, че почва „Криво-ляво разказаната кратка история на една лудница” (Еднорог) все едно че може да свърши след 20 страници, а и след 200. Свършва след 550.
Турските писатели разказват всичко като безкрайни истории. Нали тяхната държава плаща за превеждането им, та нашите издатели печелят нещичко. Читателите печелят нещо.
Така научихме, че в комшулука се прави голяма литература. Научаваме го и за Норвегия, все напоследък и все поради това.
Айфер Тунч разказва в романа безкрайна история. Почва от лудницата в провинциален град и се простира над целия него. За неговите хора. Накрая има индекс на действащите лица – читателят да се оправя в тяхната безкрайност. Събрала е комай целия град.
Госпожа Айфер, нали така е в турските сериали, разказва привидно минималистично. Така пък е в умните рецензии. Още първите изречения изглеждат по-къси отколкото са и са откровено лишени от характерните декорации.
Стоят иронично. То е заради дистанцията на погледа. Но писателката Тунч не е безразлична към никой от героите си, за да я наречем нетурска.
В „Нощта на зелената фея” е доста по-турска (също Еднорог). Този роман понася преразказване: драмата на една красавица, преживяла унижения и оскърбления. В Истанбул. Ето как писателят е същият, но историите го правят различен. Сиреч добър писател.
От полза са турските романи, не само защото обясняват успеха на сериалите им. Нали сме тръгнали да правим български туризъм с турски домати, вметката не е налудна. Всичко си има обяснение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар