page contents Книжен ъгъл: „Без маски“ или незрящият Данчо, който вижда театъра
Предоставено от Blogger.

„Без маски“ или незрящият Данчо, който вижда театъра

10.3.14

Спомням си как за първи път бях с Данчо на театър.  Постановката беше „В полите на Витоша”. След представлението в компанията обсъждахме режисьорски решения и актьорската работа. После преминахме към злободневни въпроси. Данчо остана безмълвен и отговаряше уклончиво на  закачките ни.

Тогава осъзнах, че театърът за него не е просто разпускане след лекции или повод за среща с приятели. За него театърът е свят, изпълнен с чудеса, пространство за ценности, въпреки разрушителните сили, вилнеещи извън стените му.

Голямата мечта на Данчо беше да стане част от този свят. Той успя да го постигне и влезе в тази светая светих през парадния вход.
Дали животът му можеше да се развие по друг начин? Със сигурност – да! Той завърши с пълно отличие право и донкихотовското му чувство за справедливост и изключителната му памет безспорно му гарантираха блестяща юридическа кариера. Радвам се, че това не се случи.

Как Данчо работи? В течение на една седмица, какъвто е форматът на предаването, той винаги извършва детайлни проучвания, пресява цялата информация, след което през неповторимата си гледна точка, изненадва и предразполага всеки седнал пред микрофона. Данчо е от типа журналисти, срещащи се все по-рядко, които чрез общуването успяват да променят събеседника си.

Скромността и нежеланието да се изтъква е важен детайл от личността му. Абсолютно съм сигурен, че без намесата на Боян Папазов Йордан Георгиев още дълго щеше да си остане бисер в мида, незабелязан в морето от профани и халтураджии. А тази книга няма да го промени. Той ще си остане същият услужлив, отдаден на работата, влюбен в театъра, дълбоко вярващ, чужд на всяка пошлост, непоклатим в надеждата си, че у хората доброто е винаги преобладаващо. Нека сред нашите театрални критици има и такъв човек. (Александър Велков, журналист)

На 16 март в 17.30 часа в Театър „София“ ще бъде премиерата на книгата с интервюта на журналиста от Радио „Алма матер“ Йордан Георгиев. Седмичното му предаване, единственото едночасово предаване за театър в националния ефир, се казва „Без маски“. Това е заглавието и на книгата. В нея са включени интервюта на Йордан Георгиев с режисьори, драматурзи и артисти, правени от 2008 до 2013 година.

Ето техните имена: Александър Морфов, Асен Шопов, Валентин Ганев, Валентин Танев, Валери Петров, Васил Михайлов, Велко Кънев, Галин Стоев, Деян Донков, Иван Добчев, Кирил Дончев, Крикор Азарян, Леонид Йовчев, Мариус Куркински, Маргарита Младенова, Мая Новоселска, Наум Шопов, Пламен Марков, Стефан Москов, Стефан Цанев, Юлия Огнянова, Явор Гърдев

Журналистът Йордан Георгиев е роден във Варна през 1980 година. Гимназиалното си образование получава в училището за деца с нарушено зрение „Проф. Д-р Иван Шишманов“ в квартал Аспарухово. В Софийския университет „Св. Климент Охридски“ завършва право, журналистика, а по-късно и магистърската програма „Литература, кино и визуална култура“.

От 2008 година Йордан Георгиев е автор и водещ на седмичното предаване за театър „Без маски“ в Радио „Алма матер“. Около двеста драматурзи, режисьори и артисти са гостували в неговото студио, затова в театралната общност той е познато лице.  За мен беше изненада да науча, че Йордан Георгиев пише стихове. Подари ми ги майка му. Избрах „Истинското зрение“ заради човеколюбивото усилие на един сляп да вдъхне надежда на своите братя и сестри по съдба.

Ако повярваш искрено в доброто
и сам воюваш с всеки свой порок,
дори и сляп да си, не е беда, защото
е казано, че тъй ще видиш Бог.

Ако сбереш мечтите си във ято
и в полет с тях се вдигнеш над света,
дори и сляп да си, не е беда, когато
край теб трепти на славей песента.

Ако дадеш на свой приятел клетва
и после съвестно я устоиш,
ще видиш как в душата ти просветва
и всяка грешка можеш да простиш.

Дори и сляп да си, бъди потребен
на брат, живот и на света,
защото истинското зрение е в тебе,
всеразпознаващо чрез обичта.

С тези стихове Йордан Георгиев се обръща не само към слепите, но и към нас, гледащите, но не виждащи. (Боян Папазов)