Как се предизвиква световна война

Петко Тодоров

Разполагаме с две любопитни гледни точки

През 1912 България, Гърция и Сърбия прогонват Турция от полуострова, но не се разбират за подялба на Македония, Сърбия иска и Северна Албания, Австро-Унгария не ще славянска държава с излаз на Адриатика и отношенията й със сърбите са на ръба на експлозията до 28 юни 1914 с убийството на Франц Фердинанд.

Но Базил Лидъл Харт представлява историческа школа с традиции и в „История на Първата световна война” се връща към събитията още от 1871 до 1914 за да очертае причините за нейното избухване (изд. „Труд”).

Тримата непосредствени виновници: граф Леополд Берхтолд, генерал Фон Молтке и Конрад фон Хьотцендорф. Последователно: австро-унгарският външен министър, началниците на Генералния щаб на Германия и на Австро-Унгария.

Предишното заглавие на книгата е „История на Световната война”, защото излиза през 1930. Четивото на британския историк е любопитно тъкмо с кратката времева перспектива.

Както двата тома на „Непознатата операция „Барбароса” на Паул Карел са любопитни с германската гледна точка към централната офанзива във Втората световна (изд. „Прозорец”).

Това е псевдоним на Паул Карл Шмит, крупна фигура в пропагандната машина на Третия райх и изявен публицист в следвоенна Германия. Той хроникира събитията от нахлуването в СССР до катастрофата Сталинград предимно през спомени на германски военни и архивни документи.

Върло познавателни гледни точки. Сър Лидъл Харт го пише: „Историята е полезна и поучителна, ако не за всички, то поне за историците”.