page contents Книжен ъгъл: Крис Боджелиън: „Светлина в руините“ е роман за страдание, обречена любов и отмъщение сред хълмовете на Тоскана
Предоставено от Blogger.

Крис Боджелиън: „Светлина в руините“ е роман за страдание, обречена любов и отмъщение сред хълмовете на Тоскана

18.8.14

В края на Втората световна война благородниците Росати живеят спокойно в изисканата си вила в Тоскана в романа на Крис Боджелиън „Светлина в руините“ (Хермес). Тревожните новини за събитията достигат до тях като далечно ехо, но идилията приключва внезапно. Имението става сцена на ожесточени битки между нацистите и партизаните. Станали пленници в собствения си дом, Росати преживяват ужасни трагедии. След края на войната оцелелите членове на семейството напускат имението в опит да преодолеят тежките загуби.

След години във Флоренция е намерен обезобразеният труп на Франческа Росати. Скоро свекърва й е убита по подобен жесток начин. Главният инспектор по случая – Серафина Бетини, трябва да открие кой и защо иска да унищожи рода Росати. Разследването я отвежда до хълмовете на Тоскана, където сега се руши някога великолепното имение.
Там обаче Серафина ще се сблъска не само с призраците на миналото, но и със собствените си демони.

Крис Боджелиън е американски автор с арменски и шведски корени. Автор е на 17 книги, от които 9 бестселъра в класацията на Ню Йорк Таймс. Творбите му са издавани на повече от 25 езика, а по 3 от тях са заснети телевизионни филми. Носител е на множество престижни литературни награди. Крис е запален фен на творчеството на Скот Фицджералд – той колекционира редки издания на романите на великия писател. В свободното си  време обича да кара колело или да работи в градината, както и да се разхожда със съпругата си и дъщеря си.

Писателската кариера на Боджелиън започва през 1986 г., когато със съпругата му си хващат такси след парти в Манхатън и внезапно се озовават в 45-минутно бясно преследване, което свършва пред изоставена къща, обградена от полицията няколко минути по-късно. Семейството решава да се премести във Върмонт, избирайки спокойствието на провинцията пред опасностите на шумния мегаполис. Там Крис няма много възможности за работа и се съсредоточава върху писателската си кариера. Първите му романи се радват на радушен прием, но големият пробив идва с „Акушерки“ – книгата, която става един от любимите романи на Опра Уинфри. Всяко следващо заглавие печели на автора все повече положителни отзиви и почитатели. За романа си „Пясъчните момичета“, в който основна тема е арменският геноцид, Боджелиън е удостоен с награди за обществено-исторически принос. Следва интервю с Крис Боджелиън

Част от книгите ви са исторически и с толкова прецизни детайли, че не мога да не попитам дали наемате някого за проучванията, или ги правите сам?

Правя проучванията сам. Не мога да си представя друг да го прави вместо мен. Често нещо дребно привлича вниманието ми и аз решавам да се разровя още по-надълбоко, да задам още въпроси. Така достигам до най-любопитните факти. Докато преглеждам архивите, никога не мога да предположа какво ще залегне в сцена от романа или ще ми помогне в изграждането на образ.

Това не е първият ви роман, в който действието се развива през Втората световна война? Имахте ли да кажете още нещо след предишната книга, или „Светлина в руините“ ви изненада?

В началото идеята на „Светлина в руините“ беше да напиша история тип Ромео и Жулиета, докато другата ми книга беше вдъхновена от дневника на прабабата на един приятел. Но нека подчертая, че „Светлина в руините“ преди всичко е посветена на трагичната, обречена любов.

В книгите ви са засегнати редица разнообразни теми и проблеми – лекарският морал, домашното насилие, арменският геноцид, дори свръхестествените явления и духовността? Какво още можем да очакваме от вас?

В последната ми книга – „Затвори очи“, разказвам историята на бездомна тийнейджърка, в чийто роден град става авария в ядрената електроцентрала. А някой ден ще напиша роман за колоезденето. Или за бейзбола. Или за млада двойка в съвременен Халеб. Във всичко това намирам доста благодатен материал за писане.

След толкова дълга и успешна писателска кариера промени ли се начинът ви на писане? Как всъщност протича творческият процес при вас?

Пиша хронологично. След 16 книги процесът на писане при мен не се е променил, а и продължава да ми носи същото удоволствие. Обичам това, което правя. Обичам всяка минута, в която пиша. За мен е важно да инвестирам емоционално в героите си и историите си. Писателят трябва да бъде честен с читателите. Държа да подчертая, че писането е много забавно.

Кога разбирате, че сте свършили с книгата? Самият край идва напълно естествено или вие решавате да спрете?

Краят идва сам и аз разбирам, че трябва да спра на това място. Историята е стигнала до кулминацията си и вече върви надолу и забавя скорост.

Винаги ли сте искали да бъдете писател?

Да, винаги.