page contents Книжен ъгъл: Джеймс Осуалд и „Естествена смърт“ - кримисензацията от интернет
Предоставено от Blogger.

Джеймс Осуалд и „Естествена смърт“ - кримисензацията от интернет

5.8.14

„Хермес“ представя шотландския фермер, който сам се превърна в автор на бестселъри

Подобно на мнозина начинаещи и неизвестни писатели, Джеймс Осуалд пуска дебютния си роман – „Естествена смърт“, в интернет пространството срещу незначителна сума.

Дори в най-смелите си мечти шотландският фермер не си представя какво ще се случи само в рамките на следващите няколко месеца. Когато не пише романи, Джеймс Осуалд се грижи за наследствената си ферма от 350 акра с 12 високопланински крави и 50 новозеландски овци.

През първите 30 дни от заглавието са свалени 50 000 екземпляра и то се изкачва в челната десетка на електронната книжарница „Амазон“, където се задържа дълго време. Общо от първите си две книги Осуалд продава над 350 000 екземпляра.
Скоро най-големите английски издателства се борят за правата за издаване на книгите на Осуалд. Авторът подписва договор за шестцифрена сума за следващи две заглавия с главен герой инспектор Тони Маклейн.

„Естествена смърт“ става акцент в най-престижните книжарски вериги, а авторитетният сайт „Ричард и Джули“, който диктува тенденциите в масовия фикшън, посочи заглавието за книга на лято 2013 г. След всичко това „Естествена смърт“ с право може да се нарече криминалната сензация на годината във Великобритания.

Успехите на автора не спират обаче дотук – правата са продадени в редица държави, а медиите започват да определят Джеймс Осуалд като новото голямо име в криминалния жанр. Второто заглавие – „Книга на душите“, също бележи високи продажби, а през следващата година ще излезе „Песента на палача“.

В зазидано помещение в мазето на стара сграда в Единбург е открит трупът на млада жена. Уликите сочат, че преди няколко десетилетия на местопрестъплението е проведен ужасяващ сатанински ритуал. За наскоро повишения инспектор Тони Маклейн този случай не трябва да бъде приоритет, но преследван от образа на жертвата и жестоката й смърт, той тръгва по студените следи.

Междувременно в Единбург са извършени брутални убийства на уважавани личности, последвани от странни самоубийства. Разследващите действат хаотично и ситуацията постепенно излиза извън контрол.

Инспектор Маклейн обаче започва да вижда на пръв поглед необикновена връзка между събитията и ритуалното убийство на младата жена. Навързвайки фактите, той ще стигне до най-смайващия, но единствен отговор на въпроса какво всъщност се случва. Следва интервю с Джеймс Осуалд.

- Поздравления – обявиха ви за следващото голямо име в криминалния жанр. Какво е усещането да получите такова признание?

С една дума – странно. Пиша отдавна, винаги съм таял надеждата да публикуват моя книга, но дълго не се получаваше. Да стигна до тези продажби и да получа такова внимание, и то толкова неочаквано и бързо, сега ми изглежда и прекрасно, и плашещо. Но възнамерявам да се насладя изцяло на всичко това, поне докато продължи.

- Какво ви вдъхновява?

- Не мисля, че вдъхновението е толкова определящо. Просто ме сърбят ръцете да напиша поне по няколко реда в края на деня. Книгите ми са повлияни от толкова много автори, че трудно мога да ги изброя, но вдъхновението идва от патологичната нужда да се опитам да вкарам ред в хаоса на ежедневието. Предполагам, че писането сваля напрежението.

- Ако бяхте имали възможността първо да публикувате книгата си по традиционния начин, бихте ли се съгласили?

- Ако някое издателство беше избрало „Естествена смърт“ или „Книгата на душите“, с удоволствие щях да приема офертата му. Самоиздаването има много предимства, но и отнема много време и изисква широк набор от умения, които повечето писатели или не притежават, или не искат да придобият. Винаги съм искал да бъда писател, а не издател.

- Според вас кое е най-голямото предимство на публикуването на книга в интернет пространството?

- Става много лесно и бързо. Безпроблемно се правят промени. Но в тези предимства се крият и най-големите минуси на този вид разпространение на книгата.

- А кои са предимствата да се работи с издател?

- Много са. На първо място, не отделяш време и средства за редакторски и коректорски прочит, нито за предпечатна подготовка. Освен това така получаваш достъп до по-широк пазар и медийна реклама.

- Като студент сте живели в Единбург и вероятно на това се дължи фактът, че в книгата улавяте много добре духа на града. С какво ви впечатли Единбург?

- Много хора не знаят, че написах първите две книги от поредицата с Тони Маклейн, докато живеех в Уелс. Правех справки с карти на Единбург, за да не сгреша имена на улици и други обществени места, но за останалото се осланях на спомените си. Единбург е много стар град, с дълга кървава история и безброй истории за духове и свръхестествено зло. Говори се, че из Стария град витаят призраци, и когато човек се разходи по тъмните тесни улички, разбира защо тези легенди са толкова разпространени.

- Героите ви приличат ли на хора, които познавате? Например инспектор Маклейн и героят със симпатичния прякор Навъсения Боб?
- Навъсения Боб идва от прякора на мой познат отпреди много години. Не мисля, че знаеше, че го наричахме така. И на мен ми харесва този прякор. Иронично, но самият герой въобще не е навъсен.

- В новия тираж на „Естествена смърт“ решихте да премахнете първа глава. Каква беше причината?

- Причината се дължи на това, че малкото отрицателни отзиви за книгата се фокусираха върху първата глава. Определяха я като неприятна, отблъскваща и в пълен разрез с атмосферата на романа. Някои дори бяха оставили книгата, след като бяха прочели първата глава. Когато публикувах „Естествена смърт“ в интернет пространството, реших да оставя шокиращото начало, за да привлека внимание, а и когато издаваш сам творбите си, имаш голяма свобода, стига да не нарушаваш определени закони. Това обаче невинаги е добре, защото така се появяват доста книги със съмнително съдържание. Когато обаче работиш с голямо издателство, определено имаш повече отговорности. Именно редакторът ми ме подтикна да махна първа глава. Ако смятах, че тя е неделима част от книгата, че това ще саботира историята, нямаше да се съглася на такъв компромис. Но тази промяна не ми костваше много, защото все пак част от читателите се бяха почувствали обидени. Преместихме я в края и всеки може сам да прецени дали да я прочете и да си състави мнение.

- За вас важно ли е да общувате с читателите си?
- Много обичам да общувам с читателите. Намирам за чудесно, че някой е пожелал да прочете моя книга, и направо за зашеметяващо, ако я е харесал и решил да ми пише. Би било грубо да не отговаряш на читателите си. Обичам да си говоря с някого за книги, аз самият чета много. Книгите са далеч по-интересна тема от политиката и времето.