Животът на Дънов като поема

Петко Тодоров

Георги Гълов написал „Петър Дънов” като роман, но интонацията е като в поема (изд. „Световете”). Роман за живота на Дънов.

„Светлина се сгъстяваше до ослепително бяло. Бяло, бяло, бяло – задъхваше се от бяло. Вече не беше студено. Беше само бяло”.

Но канавата са фактите – от биографията и от живота на Бялото братство.

Гълов придружава белетристичния текст с вметки от сгъстени исторически изложения. Така уплътнява документалността.

Цитатите от Дънов изобилстват, повествованието се крепи на тях. То завършва с хроника на Дъновото битие, „Другите за него”, речник, книгопис, негови мисли по теми. Плюс архивни снимки.

Може да се правим, че не забелязваме, но Дънов е най-тиражираният български автор през фамозния ни „преход”. Издания като Гъловото са въведение към същностните неапологетски изследвания, които са неизбежни и чакат майстора си.