Книжен ъгъл

Васил Панайотов, Захари Карабашлиев, Деница Дилова

Деница Дилова е победител в първия анонимен конкурс за Нов български роман на издателство Сиела.  Тя печели 3000 лв. и издаване на романа с работно заглавие „Непорочна практика“. Издаване получава и романът на Васил Панайотов „Отчужден“, съобщиха от издателството.

До финала достигнаха 10 романа. Конкурсът бе обявен в началото на годината. Кандидатите трябваше да изпратят непубликувани до сега текстове, с които да се състезават за голямата награда от 3000 лв. и издаване на роман.

Деница Дилова определя жанра на романа си като социална сатира. Идеите за книгата "Непорочна практика" идвали по време на сутрешния й крос. „Аз много чета и не смятам това за предимство“, казва Дилова.Деница е журналистка, от Разград, има издаден сборник с разкази – „Тънкости на приготвянето“.

Родена е в Червен бряг, работи в неправителствения сектор. Пише и реализира проекти с млади хора, проекти за социализация на етнически общности и хора с увреждания. От пролетта на 2006 г. участва като съавтор в списание "Експрес" Разград, а от края на 2006 г. е директор на в. "Лудогорски вестник". Омъжена е и има две дъщери. С два свои разказа през 2006 г. печели гласовете на публиката и поощрителната награда от конкурса "Очи за себе си" (ХуЛите), през 2008 г. печели първи места в литературните конкурси на Public Republic и Литературата Днес. През 2010 г. става носител на Първа награда от Осмия конкурс за кратка проза на LiterNet & eRunsMagazine (2010).

Васил Панайотов каза за себе си: „Аз съм Васил Панайотов, вече на 36, в някои отношения още на 15, от тогава са първите ми флиртове с писането, флиртовете с жени дойдоха доста по-късно, това ме прави акселерат в някои области и ретардант в други, имам три незавършени висши образования и един завършен брак, имам и едно съвършено дете. Имам една апокрифна стихосбирка и няколко /съ/участия с сборници с разкази и романи. пиша за няколко списания, основно за "Жената днес". след писането ме интересува единствено спортът. Бил съм в националния по плуване, сега тренирам силови и бойни спортове. Невъзможно е да бъда видян в дискотека с компания, но често се забелязвам на магистралата с колело. Бил съм корпоративен роб над 12 години. В момента робувам единствено на двумесечния ми бултериер хамър.”

„В този конкурс влязох като читател, не като оценител, – каза Захари Карабашлиев. – Основната задача на един автор е да ме накара да чета и да продължавам да чета, да ме увлече. Целта на този конкурс не е просто да обявим победител, а да окуражим онези, които пишат. Над 400 ръкописа участваха в първия национален анонимен конкурс на "Сиела" за нов български роман. За разлика от демократичните избори, където гласовете не се мерят по качество, а по количество, работата на журито беше да търси в количеството качество и с гордост заявяваме, че успяхме. Имаме победители. Но имаме автори, с които тепърва ще работим, защото демонстрираха изключителен талант и потенциал.“